Великата китайска зоологическа градина

Ако Хамиш затвореше контейнера сега, драконът нямаше да успее да стигне до нея, но след няколко секунди отворът щеше да е достатъчно голям и Си Джей щеше да си има компания.

– Хамиш! Затвори контейнера веднага!

Хамиш се извъртя в седалката, като избягна на косъм щракащите челюсти на дракона.

А той успя да напъха муцуната си през дупката в прозореца и...

Бам!

Кръвта експлодира от тила на дракона и той рязко се дръпна назад.

Хамиш се обърна и видя Грег Джонсън с автомата в ръка. Беше стрелял от упор и лявото око на дракона.

Драконът залитна и падна от носещия се камион.

Камионът подскочи, докато го Прегазваше.

– Хамиш...! – извика Си Джей.

– О, не! Си Джей... – изпъшка Хамиш и отново натисна червеното копче.

Само че беше твърде късно.

Точно в мига., когато Хамиш натисна копчето, капакът се беше вдигнал докрай и Си Джей, притисната в стената боклук, се озова лице в лице с дракона, който бе кръстила Усмивката. Беше я пипнал.

Стиснала зъби, Си Джей извади пистолета си, насочи го и...

Щрак.

– Не!

Щрак.

Патроните ѝ бяха свършили.

Усмивката се ухили.

И тогава капакът започна да се затваря.

Усмивката забеляза, така. че просто влезе в контейнера и се озова само на няколко стъпки от Си Джей.

Си Джей не можеше да повярва. Без патрони, без изход, заклещена заедно с дракон.

– Не, не е честно – промърмори тя. – Не е честно мамка му...

И тогава я видя.

Малка пластмасова бутилка върху купчината боклук, която като по чудо не беше смачкана от пресата. Бутилка разтворител на терпентинова основа.

Капакът се беше спуснал наполовина, отворът бе само около метър и двайсет и продължаваше да намалява.

Си Джей грабна бутилката, махна капачката ѝ и я хвърли към дракона.

Терпентинът се плисна по муцуната на Усмивката и попадна в очите му.

Той изпищя.

Си Джей се хвърли приведена напред покрай заслепения дракон и се шмугна по корем под бавно спускащия се капак.

Отново се озова в изкуствената светлина на тунела, в задната част на контейнера, точно когато дебелият капак се затвори с тътен и писъците на дракона станаха приглушени.

– Си Джей! – извика Хамиш в слушалката. – Още ли си в контейнера?!

– Не – отвърна тя. – Там си имаме драконче. Смажи го това копеле!

– Готово!

След секунда капакът се плъзна бавно напред и започна мощното движение, предназначено да пресова натоварения боклук в предната стена на контейнера

Крясъците на дракона се превърнаха в пронизителни отчаяни писъци.

Писъците достигнаха кресчендо, когато пресата го смачка. Си Джей чу ужасното хрущене, когато Усмивката бе смазан от стоманената плоча, и въздъхна с облекчение.

27.

Беше време да се добере до кабината при останалите. Но след преживяното на стъпалото на камиона имаше само един път, по който искаше да мине – отгоре.

– Хамиш, идвам по покрива! – каза тя в микрофона.

– Разбрано. Всеки момент ще излезем от тунела. Нататък има още един. Шан казва, че в него има разклонение, което води към Центъра за гнездене. И че ако се доберем: до него, всичко ще е наред.

Без да губи време, Си Джей излезе навън и се надигна, за да види покрива на боклукчийския камион.

На него нямаше дракони. Беше равен и пуст. Таванът на тунела се носеше отгоре.

Си Джей се покатери на покрива, легна по корем и запълзя напред. Стоманата беше оребрена, което ѝ позволяваше да се захване стабилно.

Изведнъж със силно свистене камионът се озова на ярката слънчева светлина – и Си Джей погледна нагоре навреме, за да види как Червеното лице се спуска към нея като пикиращ бомбардировач и пуска един хечбек!

Колата полетя надолу. Си Джей се метна напред миг преди хечбекът да се стовари върху покрива на боклукчийския камион, да отскочи от него и да се блъсне с ужасна сила в отвесната скала от другата страна на околовръстния път,

Си Джей погледна напред – вторият тунел, за който бе споменал Хамиш, все още беше на петстотин метра от тях.

– Хамиш! Вкарай ни в тунела, преди да са ме направили на палачинка!

Си Джей се взираше в тунела, когато най-неочаквано до нея се появи отвратителната глава на Стопеното лице. Драконът още беше на камиона, крепеше се на лявата му страна.

Стопеното лице се надигна, готов за атака, с убийствен поглед.

– Си Джей, дръж се! – извика гласът на Хамиш в слушалките.

Камионът рязко зави, за да избегне изпречил му се смачкан хечбек.

Краката на Си Джей, която едва се държеше за покрива, полетяха настрани.

Драконът до нея изобщо не изгуби равновесие,

– Хамиш! Набий спирачките! – извика Си Джей.

Хамиш наби спирачките с всички сили.

Камионът поднесе.

Си Джей успя да се вкопчи в някаква подпора, когато инерцията от внезапното спиране я запрати напред.

Стопеното лице не беше такъв късметлия.

Беше запратен напред и се запремята по пътя.

Хамиш видя как черно-червеното туловище се откъсна от камиона и падна на пътя пред него. И натисна газта до дупка.

Тежкият камион отново се понесе напред, гумите му запушиха.