Великата китайска зоологическа градина

Смартбордът обаче разкриваше, че не всичко се е развивало добре дори преди днешните събития.

– Си Джей? Си Джей, трябваш ни.

Гласът на Хамиш я изтръгна от унеса ѝ и я върна в настоящето.

– Сега накъде? – попита Хамиш.

Си Джей видя два възможни изхода от Люпилиия център ~ бронирани врати в противоположните краища на лабораторията. Тази отдясно беше затворена. Другата зееше.

Тя впери поглед в отворената врата. Не беше сигурна, но ѝ се стори, че чува от тунела зад изхода някакво приглушено сумтене.

– Накъде, Катеричке? – попита Хамиш.

– Можем да се върнем... – каза Джонсън и погледна към тунела зад тях.

Драконът още се мъчеше да преодолее решетките на седемдесет метра зад тях. Джонсън млъкна сам, когато от страничната врата в средата на тунела се появи нова сянка и изръмжа към тях. Поредният червеногръд Принц без уши, при това вътре в тунела!

– Мамка му... – изпъшка Хамиш.

– Си Джей! – извика нечий глас. – Не стойте на открито! Влезте в някоя клетка! Веднага!

Си Джей се обърна изненадана, че някой я вика на английски. Видя трима души да се свиват уплашено в една клетка до дясната стена.

Говорещият беше Го-Го, китаецът с прибраната на опашка коса, когото беше видяла във въртящия се ресторант на Драконовата планина. Заедно с него беше младата докторантка, с която беше обядвал.

Третият в клетката беше красив бял мъж с очила с рогови рамки и лабораторна престилка.

Явно бяха потърсили убежище в клетката, когато драконите бяха разпердушинили това място и сега всички трескаво махаха на Си Джей и групата ѝ.

Си Джей се вгледа в белия мъж и за втори път през този ден видя познат.

– Бен? Бен Патрик?

– Бързо! – настоятелно извика той. – Преди да са ви надушили! В тунела към Центъра за гнездене има два и ако доловят миризмата ви...

Продължително съскане ги накара да се обърнат.

Два червеногърди принца стояха при отворената врата в другия край на ямата.

Нямаха уши.

Муцуните им бяха омазани в кръв. От зъбите им висяха разкъсани парчета човешко месо.

Драконите се хвърлиха напред, движеха се с изумителна скорост от двете страни на ямата. Тичаха като диви котки, плавно и балансирано, с приведени глави, щръкнали опашки и плътно прибрани криле.

Си Джей изчисли най-добрия си ход за част от секундата.

Намираше се на ръба на ямата. Най-близкият изход беше тежката врата в десния ъгъл, от другата страна на ямата – ако успееше да я отвори.

– Вратата! – извика тя на останалите. – Бягайте!

Самата тя се затича по най-близкия мост над ямата.

Хамиш я последва. Джонсън, Сайм. и Шан се втурнаха отстрани.

– Го-Го! Какъв е кодът за вратата! – извика Си Джей, докато тичаше.

– Шест едно шест едно! – извика в отговор Го-Го.

Единият принц се извъртя към Си Джей и Хамиш и скочи на моста зад тях.

Мостът обаче не беше изчислен да носи тежестта му и цялото съоръжение рухна в ямата, повличайки със себе си дракона, Си Джей и Хамиш.

Си Джей падна по корем върху една клетка с много ядосан женски соленоводен крокодил.

Крокодилът изрева само на сантиметри от лицето ѝ. Разделяше ги обаче тънка стоманена мрежа, а освен това краката на крокодила бяха закопчани.

Хамиш падна върху съседната клетка. Беше по-тежък и я огъна, а крокодилът вътре изрева.

Си Джей се претърколи, скочи от клетката в дълбоката до коленете вода и затърси стълба...

Драконът се изправи срещу нея.

Висок три метра, с дълга извита шия, подобни на шипове израстъци и стърчащи от муцуната зъби, той се издигаше над нея и ѝ препречваше пътя към стълбата,

Си Джей нямаше накъде да бяга.

И тъкмо когато драконът щеше да се хвърли върху нея, нещо зеленикавокафяво го блъсна отстрани и той падна във водата.

Последва буйно мятане и плискаме и отначало Си Джей не разбра какво става. След това видя в кипналата вода не един, а два дракона – червеногърдия и друг принц, но зеленикавокафяв.

Зеленикавокафявият беше може би най-грозното нещо, което бе виждала. Докато в черния принц имаше някакво величие, това животно бе нещо напълно различно. Имаше цвета на тиня, сякаш бе кръстоска, между крокодил и гигантски саламандър.

По размери и сили обаче не отстъпваше на черния принц и двата дракона се вкопчиха в ужасна битка, като си разменяха удари и щракаха с челюсти, докато се мятаха във водата.

– Хайде! – Хамиш помъкна Си Джей към стълбата и след секунди двамата бяха горе и тичаха към вратата,

Джонсън и Сайм вече бяха там. Джонсън, който беше запазил хладнокръвието си дори сега, набра кода и вратата се отключи и отвори със съскане. Двамата се вмъкнаха вътре.

Шан беше по-бавен и все още тичаше покрай ямата, а вторият червеногръд принц го настигаше. Драконът летеше бързо и ниско през просторната зала.

Си Джей и Хамиш също забързаха към вратата.

Тичаха рамо до рамо, в крак. Драконът ги видя и погледна отново към Шан, сякаш се мъчеше да избере върху коя жертва да се нахвърли.

Внезапно Шан се подхлъзна в локва кръв и падна тромаво по задник на плочките.

Това реши съдбата му.