Великата китайска зоологическа градина

Драконът направи избора си и се нахвърли върху него. Буквално обгърна заместник-директора, когато се спусна отгоре му с готови за удар нокти. Шан изкрещя, когато драконът го удари, вдигна ръце да се защити, но създанието просто разкъса гърдите му, след което му прехапа гръкляна.

Си Джей и Хамиш се промушиха през открехнатата врата и Джонсън я затръшна. Ключалката изщрака. Бяха в безопасност.

През малкото прозорче в яката врата гледаха как драконът пирува с тялото на Шан, на по-малко от пет метра от тях.

30.

Си Джей се извърна от ужасната гледка.

Все още задъхана, тя погледна тъмния тунел, в който се намираха.

Вратата, през която се бяха измъкнали, беше масивна и яка, дори стъклото на прозорчето ѝ бе дебело; по рамката ѝ имаше гумени уплътнения, благодарение на които се затваряше херметически.

Си Джей едва чуваше как драконът пирува от другата страна и троши костите на Шан. Вратата почти не пропускаше звук.

– Всички добре ли са? – попита тя.

– Много относително – отвърна Хамиш.

Си Джей отново погледна тунела.

Нямаше никакво осветление. Мрачният проход продължаваше стотина метра и свършваше с врата, която зееше доста зловещо.

През отвора струеше ярка слънчева светлина.

Си Джей тръгна към нея.

– Къде отивате? – попита Сайм.

– Натам.

– Защо просто не останем тук, където е безопасно?

– Защото не знаем дали е безопасно. – Си Джей погледна към края на тунела. – И няма да научим, докато не разберем какво има от другата страна на онази врата.

Тя продължи напред. Останалите я последваха.

Вратата в другия край на тунела беше същата като онази на Люпилния център – дебела и уплътнена с гума, само че зееше широко отворена.

Си Джей надникна предпазливо през нея. Оттатък имаше малко помещение с черен под и черни стени, единствената врата в отсрещната стена също беше отворена и пропускаше слънчевата светлина.

Черният под и стените оставяха у Си Джей странно усещане. Имаше чувството, че се намира зад кулисите на театър. Два боядисани в черно странични тунела тръгваха наляво и надясно и изчезваха в мрака.

– Това не ми харесва... – каза Джонсън.

– Какво е това място? – попита Хамиш. – То не е част от нормалната обиколка.

Си Джей искаше да знае същото.

Така че излезе от тунела и тръгна към отворената външна врата.

– Доктор Камерън... – каза Джонсън. – Мисля, че е по-добре да се върнем в тунела.

Си Джей стигна до вратата и погледна навън.

Видя прекрасна малка долина, обградена от високи скалисти стени. Имаше буйна трева, река и гора. В самия център на долината се издигаше покрит с трева хълм, на чийто връх бе кацнала пищна дървена сграда, от която лъхаше на богатство и привилегии. Приличаше на голф клуб или ловна хижа.

Очите на Си Джей се присвиха.

Тя прекрачи прага, погледна назад – и видя, че входът към малкото помещение е великолепно замаскиран. Беше вграден в отвесната стена и все още отворената врата беше оформена като камък отвън и се сливаше идеално със скалата.

Хамиш застана до Си Джей и също видя маскировката.

– Пак ще попитам – каза той. – Какво е това място?

Си Джей мислеше бързо.

– Прилича на...

Сив дракон с размерите на принц излетя с крясък от храсталаците наблизо и се насочи, право към Си Джей и Хамиш.

Разпери криле, увеличи скоростта си двойно за мит и Си Джей забеляза, че няма уши.

Двамата с Хамиш се хвърлиха обратно в помещението и затръшнаха маскираната врата. През малкото прозорче Си Джей видя как драконът спря безсилно от другата страна и изкрещя яростно към тях.

Си Джей и Хамиш затаиха дъх, вперили погледи в беснеещия дракон.

В следващия миг сивата глава се пръсна ш кръв оплиска цялото прозорче. Шокираните Си Джей и Хамиш отскочиха назад.

– Доктор Камерън – прошепна Джонсън от вратата на тунела. – Елате веднага…

Си Джей се обърна, когато чу тона му, и видя някаква сянка да излиза от левия тунел – друг сив принц, с ниско наведена глава.

Драконът изкрещя и се хвърли към тях. Си Джей и Хамиш тутакси се втурнаха към вратата на тунела. Метнаха се напред и се приземиха по корем, докато Джонсън затръшваше херметическата врата зад тях. Драконът спря с пързаляне от другата страна и изрева...

Бам!

Главата и на този дракон се пръсна. В следващия миг Си Джей видя войници в униформи на Китайската армия да влизат в черната стая с вдигнати оръжия.

– Чисто! Чисто! – извикаха те на мандарин.

Един от войниците отиде до вратата и погледна Си Джей и останалите.

– Нихао? – Видя Си Джей и премина на английски. – Моля, отворете. Районът е обезопасен. Зоопаркът е обезопасен. Вече нищо не ви застрашава.

Си Джей се отпусна на пода, залята от облекчение.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ. Известният хищник

Онзи, който се сражава твърде дълго с дракони, сам се превръща в дракон.

– Фридрих Ницше

31.

След това нещата се развиха със стремителна бързина.