Великата китайска зоологическа градина

Стопеното лице, ожулен и разранен от Тежкото падане, вдигна глава и видя как фаровете на камиона се носят към него. Успя да отскочи в последния момент; бронята на камиона закачи крилото му и Стопеното лице се стовари на земята, здравата очукан, но жив.

Най-сетне свободен от дракони, камионът влетя в следващия тунел.

На стотина метра от входа на тунела камионът наби спирачки пред някаква порта във външната стена.

Черните ѝ метални решетки бяха по-дебели и яки от всички, които бяха видели досега – ако подобно нещо беше възможно.

Си Джей скочи от покрива и се присъедини към Хамиш, Джонсън, Сайм и Шан.

Хамиш я огледа и попита:

– Наред ли си?

– Нямах време да проверя – отвърна Си Джей, – Но мисля, че да.

Шан изтича до решетката и заговори на двамата войници от другата страна. Те бяха с униформи на Червената армия и въоръжени с модерни автомати „Щаер”. Лицата им бяха абсолютно безизразни.

– Пуснете ни! – каза Шан на мандарин.

Двамата войници не казаха и не направиха нищо в отговор.

– Казах, пуснете ни! – извика Шан,

– Знаете, че не могат да. влизат тук, заместник–директор – каза единият войник. – Центърът за гнездене е затворен за неоторизирани лица.

– Неоторизирани лица? – изумено повтори Шан. – Майтапите ли се? Намираме се в извънредна ситуация...

– Дори вие не можете да влезете, заместник–директор. Не сте оторизиран. – Войникът кимна рязко към Си Джей, Хамиш, Сайм и Джонсън. – И със сигурност няма да пуснем тях. Заповед лично от полковник Бао.

– Нямате ли капка човечност! – извика Шан. – Ще умрем тук...

– Зарежете – каза Си Джей, докато дърпаше Шан за ръката и поглеждаше към тунела.

Той продължаваше напред, пуст и притихнал.

Си Джей погледна към Джонсън и се обърна към Шан.

– Щом не можем да влезем, какви са другите ни възможности?

Шан трепереше от гняв, но успя да се овладее.

– Може би Люпилният център. – Изгледа изпепеляващо стражите. – Той не се пази от долни псета!

– Ъ–ъ–ъ, Касандра... – обади се Хамиш. Наричаше я така само когато беше сериозен.

Си Джей рязко се обърна и видя накъде гледа брат ѝ.

Огромната сянка на дракон цар стоеше на входа на тунела и блокираше слънчевата светлина.

Драконът изрева и ужасният звук отекна от стените.

– Да тръгваме! – извика Си Джей. – Ще опитаме Люпилния център.

28.

Всички скочиха обратно в боклукчийския камион и Хамиш отново подкара през тунела. След няколко секунди изхвърчаха на дневна светлина.

Пътят завиваше надясно, следвайки завоя на стената на кратера. Намираха се в северозападния ъгъл на долината. Си Джей осъзна, че всъщност са в онази част от пътя, която минаваше зад отвесните скали не далеч от казиното. Тогава се беше запитала какво ли скриват изкуствените скали.

Погледна пътя пред тях. Тук нямаше тунели, шосето беше напълно открито. Във външната стена обаче имаше две яки стоманени порти.

Първата се намираше на около триста метра пред тях и беше отворена.

Шан я посочи.

– Това е входът към Люпилния център!

Камионът се понесе натам..

Си Джей се подаде през прозореца да погледне към долината, или поне западната ѝ част.

Един червеногръд черен император беше кацнал върху останките от административната сграда и ревеше победоносно. Сградата бе почти напълно унищожена – кулата ѝ бе изчезнала, прозорците на фасадата бяха разбити, а покритият с купол балкон бе в руини.

Трима царе кръжаха във въздуха пред нея, сякаш я охраняваха.

„Вече я смятат за своя територия” – помисли си Си Джей.

Точно тогава четири щурмови вертолета Z-10 се появиха над ръба на кратера и откриха огън с трасиращи куршуми по императора, принуждавайки го да полети.

Z-10 беше китайският еквивалент на АН–64 „Апачи”, с кабина на две нива, монтирана на носа 30-мм картечница и къси криле, от които висяха различни противотанкови и противовъздушни ракети.

Трите дракона около императора се завтекоха да го защитят и се насочиха към вертолетите, но те стреляха е ракетите си и драконите изчезнаха в огнени кълба.

Две машини подгониха императора през зоологическата градина, трасиращите им куршуми проблясваха над долината като лазери, докато единият вертолет не стреля с ракета въздух-въздух, която следваше маневрите на бягащия император, докато не го улучи и не експлодира.

Грамадният колкото пътнически самолет дракон се пръсна в облак от кръв и плът. Грамадни парчета месо с размерите на канари заваляха от небето.

– Империята отвръща на удара – отбеляза посланик Сайм.

Си Джей кимна.

– Това вече е война между два териториални вида – дракони и хора.

И човешката технология, използвана така брутално от китайците, в крайна сметка щеше да спечели битката.

В този момент боклукчийският камион поднесе и спря пред отворената порта на Люпилния център.

– Бързо! Вътре! – извика Грег Джонсън, скочи навън и ги поведе към входа.

Всички забързаха след него. Джонсън спусна яката решетка зад групата точно когато поредният червеногръд дракон се блъсна в нея с яростен писък.

Докато драконът беснееше навън, те се втурнаха през тъмния тунел.

Си Джей тичаше първа.