Великата китайска зоологическа градина

– Това още не е приключило.

Сякаш в отговор от долината долетя ужасяващ писък.

Тримата се обърнаха.

И ченетата им. увиснаха.

– А стига бе... – ахна Хамиш.

Три червеногърди императора летяха право към административната сграда. И всички носеха нещо голямо в огромните си нокти.

– Това да не са...? – започна Хамиш.

– Да – каза Си Джей.

– Мътните да ме вземат... – промълви Джонсън.

Първите два дракона носеха цистерни. Издължените сребристи цилиндри проблясваха на слънцето, а кабините на камионите висяха от тях.

Третият император носеше различен товар.

Мокра кабина от въжената линия, цялата покрита с тръстики и водорасли. Тяхната кабина, взета от водопада. Всичките ѝ прозорци бяха изпотрошени и вътре Си Джей видя нещо да мърда – не нещо, много неща.

Червеногърди принцове.

– Потърсили сме убежище на неподходящото място – въздъхна тя. – Трябва да се махнем оттук.

Но вече бе твърде късно.

22.

Двата водещи дракона се спуснаха към административната сграда и подобно на пикиращи бомбардировачи от Втората световна война пуснаха цистерните.

Първата цистерна се удари с огромна сила в контролната кула. Нещо явно даде искра, защото горивото в цистерната се запали и цялата кула експлодира в гигантско огнено кълбо.

И след това падна.

Си Джей гледаше с ужас как огромната кула се накланя като отсечено дърво от върха на административната сграда и полита право към фасадата!

За момент си помисли, че ще падне право върху стъкления купол на балкона, но кулата се превъртя и отскочи на юг. Горящи части от нея се отчупваха, докато падаше по склона, а после се стовари с оглушителен трясък върху околовръстния път южно от сградата, точно пред отвора на тунела.

– Мамка му... – промълви Хамиш.

Втората цистерна беше запратена към най-горния етаж на сградата, точно под антените в ъгъла на покрива.

Тази цистерна също експлодира и целият ъгъл на сградата просто се отцепи и полетя надолу, право към стъкления купол на балкона, на който стояха Си Джей и другите.

Си Джей реагира най-бързо.

– Бягайте!

Втурнаха се навътре, като тичаха с всички сили, a. зад тях парчето от сградата се стовари върху купола. Стъклото се пръсна и балконът изведнъж се оказа открит за стихиите.

Си Джей се метна на пода. Около тях се разлетяха парчета стъкло.

Бяха успели да се измъкнат в последния миг.

Тя се претърколи по гръб, вдигна слънчевите очила към очите си...

... и видя, че синия звуков щит около административната сграда вече го няма.

Като бяха разрушили антените, драконите бяха унищожили щита.

Си Джей моментално скочи на крака.

– Бързо! Бързо! – извика и се хвърли към асансьора.

– Какво? Защо! – извика Улф, който още лежеше на пода.

Си Джей продължи да тича.

– Току-що елиминираха звуковия щит на сградата! И сега докарват щурмоваци!

Улф се обърна и видя какво има предвид Си Джей. Появи се третият император, понесъл в ноктите си разбитата кабина, пълна с принцове.

Императорът полетя надолу и пусна товара си право върху разбития купол на балкона.

С оглушителен трясък огромната двуетажна кабина прелетя през купола и се плъзна на цели трийсет метра, преди да спре вътре в сградата, точно на мястото, където се беше намирала групата преди малко.

От нея изскочиха дракони.

Бяха петнайсетина, всички червеногърди принцове. Петте водещи нямаха уши, за разлика от останалите.

Изскочиха от кабината като атакуваща армия, с наведени глави, вирнати опашки и широко разперени нокти, търсещи плячка.

 

Станция за управление на отпадъци

23.

Си Джей не си направи труда да чака асансьора. Нямаше да дойде навреме.

Вместо това отвори тежката врата до асансьорите, на която на английски и на мандарин пишеше АВАРИЙНО СТЪЛБИЩЕ.

Следвана по петите от другите петима американци и Шан, тя се втурна надолу, като прескачаше през три стъпала наведнъж и вземаше рязко завоите.

Над нея отекваха силни удари – драконите блъскаха по вратата.

Последва трясък и внезапно в кладенеца на стълбището се разнесе яростен рев.

– Влязоха! – извика Си Джей.

Стигна до края на стълбището, отвори вратата и отново се озова в станцията за управление на отпадъците.

Погледна надясно, видя масивните външни врати – и осъзна защо драконите са щурмували сградата. Огромните врати водеха навън.

Групата ѝ беше потърсила надежда на неправилното място.

Това бе целта на драконите от самото начало. Не се бяха интересували от хората в кабината на въжената линия. Бяха искали само кабината.

Заради това.

Заради нападението срещу административната сграда – едно от малкото места в зоологическата градина с изход навън.

Академичната част от ума ѝ се възхищаваше на изобретателността на драконите. Това не беше просто поведение с решаване на проблем. А сложно комбинативно планиране.

Макар планът им да беше погрешен (те нямаха начин да знаят, че дори да се измъкнат от долината, над първия електромагнитен купол има и втори), той все пак беше план.

Тези същества бяха по-интелигентни от всяко известно ѝ животно.

– Идват! – извика Джонсън някъде отзад.

– Хамиш, барикадирай вратата! – извика Си Джей.