Великата китайска зоологическа градина

Долната устна на Сиймор Улф трепереше. Личеше му, че едва сега започва да осъзнава случващото се.

– Това е просто... просто невероятно.

Ужасът на Ейрън Пери вече преминаваше в гняв.

– Това е тотално преебаване, мен ако питаш.

Си Джей забеляза, че Ху Тан не казва нищо. Просто крачеше с наведена глава и свити устни, потънал в мисли. Заместник-директорът Шан вървеше до него, като отчаяно се мъчеше да избегне погледа ѝ.

Си Джей погледна през рамо и видя мрачния силует на Червеното лице зад северната порта. Другият принц също се беше върнал и двата дракона вървяха напред-назад от другата страна на решетките.

Изведнъж някъде от долината се разнесе силен крясък. Драконите се обърнаха, заслушаха се и излетяха.

„Добре” – помисли си Си Джей.

След стотина метра стигнаха до големи гаражни врати, вградени в стената.

– Това е станцията за управление на отпадъци – каза Шан.

Едната от вратите се отвори тежко и от нея изтичаха трима китайци с костюми. Завтекоха се право към Ху Тан, като дърдореха загрижено, но той ги отпрати е

няколко резки думи.

Си Джей влезе в станцията за управление на отпадъци.

Двайсет и четири чисто нови камиона за боклук бяха паркирани на неравни редове. Бяха големи машини „Исузу” с хидравлични преси в задната част на каросериите и задължителния надпис ВЕЛИКАТА ДРАКОНОВА ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА НА КИТАЙ, изрисуван върху белите им страни.

Зад камионите имаше гигантска бетонна яма с размери шейсет на петдесет метра, частично пълна с отпадъци. Покрай едната ѝ дълга страна имаше няколко огромни задвижвани от бутала преси, които трябваше да сплескат боклука в отсрещната стена. Окачените на тавана кранове товареха пресования боклук в камионите, паркирани от другата страна на ямата, където имаше още врати, водещи на запад, извън кратера.

От лявата страна имаше няколко пожарни, паркирани до няколко бензинови колонки – яркочервени и чисто нови, четири с водни помпи и две с дълги телескопични стълби.

Станцията бе впечатляваща, макар и да вонеше на боклук.

В залата имаше още едно нещо, което веднага привлече вниманието на Си Джей.

В нея имаше дракон.

Само че не беше свободен и не вилнееше. Тъкмо обратното.

Това бе жълтодрехият принц, който бе изпълнявал номерата в амфитеатъра – така нареченият Лъки.

В момента Лъки седеше послушно, макар и малко нервно, в клетка, натоварена на пикап на зоопарка. Седлото още бе на гърба му.

Дресьорката му, младата жена с жълтите кичури (Си Джей си спомни, че името ѝ е Им), стоеше до клетката и галеше Лъки през решетките. Още беше облечена в черните си плътно прилепнали дрехи и носеше слушалката си, но беше свалила коженото си яке на

черни и жълти ивици.

– Какво става, господине? – извика тя на Ху на мандарин.

– Някои от драконите станаха... агресивни – отвърна Шан, без да спира. – Какво правите тук?

– Лъки пострада. След като прелетяхме покрай кабината, при кацането си навехна глезена. Надявам се да няма нищо счупено. Камионът беше тук, за да зареди. Тъкмо се канех да я откарам в Люпилния център, когато зазвуча тревогата.

– Стой тук – каза Шан и продължи нататък. Обърканата дресьорка остана при клетката с дракона.

На Си Джей не ѝ пукаше. Тя просто следваше Шан и Ху, които привличаха тълпа около себе си, докато вървяха към асансьорите в дясната стена.

– Накъде, Катеричке? – попита Хамиш.

– Раната трябва да се зашие – каза Си Джей. Цялото ляво рамо на коженото ѝ яке беше в кръв. – После искам да се кача на самолета, да се върна в хотела в Хонконг и да се накисна в шибаната вана.

Обърна се към един от костюмираните, които се бяха събрали около Ху Тан, и попита отсечено на мандарин:

– Къде е лечебницата?

– На трето ниво – отговори костюмираният на английски и заговори на мандарин в радиостанцията си.

Асансьорът пристигна и Си Джей влезе в кабината. Останалите я последваха.

Грег Джонсън застана до Си Джей и попита тихо: – Доктор Камерън, според мнението ви на професионалист, какво се случи току-що?

Си Джей го погледна.

– Движите се доста добре... за служител от посолство. Не сте просто помощник на посланика, нали?

Той повдигна вежда.

– Точно сега това е без значение. Важното е какви са шансовете ни за оцеляване. Какво стана?

– Животните явно са много по-умни, отколкото смятат китайските ни приятели. Китайците са измислили изкусна според тях система да защитят въжената си линия със звуковите щитове, но драконите са изтръгнали собствените си уши, за да могат да атакуват кабините. Освен това знаят за часовниците ни, Драконите ги бива в решаването на проблеми, господин Джонсън, Намирам това за много обезпокоително.

– Защо?