Веровещица

Annotation

Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите

ръце.

Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и

мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт

са скрити дори за самата нея.

След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са

принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само

свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се

борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят

веровещицата...

Table of Contents

ЕДНО

ДВЕ

ТРИ

ЧЕТИРИ

ПЕТ

ШЕСТ

СЕДЕМ

ОСЕМ

ДЕВЕТ

ДЕСЕТ

ЕДИНАДЕСЕТ

ДВАНАДЕСЕТ

ТРИНАДЕСЕТ

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

ПЕТНАДЕСЕТ

ШЕСТНАДЕСЕТ

СЕДЕМНАДЕСЕТ

ОСЕМНАДЕСЕТ

ДЕВЕТНАДЕСЕТ

ДВАДЕСЕТ

ДВАДЕСЕТ И ЕДНО

ДВАДЕСЕТ И ДВЕ

ДВАДЕСЕТ И ТРИ

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

ДВАДЕСЕТ И ПЕТ

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ

ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ

ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ

ТРИДЕСЕТ

ТРИДЕСЕТ И ЕДНО

ТРИДЕСЕТ И ДВЕ

ТРИДЕСЕТ И ТРИ

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ

ТРИДЕСЕТ И ПЕТ

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ

ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ

ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ

ЧЕТИРИДЕСЕТ

Бележки

На нишкосестра ми Сара

ЕДНО

Всичко се беше объркало ужасно.

Набързо скроените планове на Сафия фон Хастрел за обира се проваляха стремглаво

един след друг.

Първо, черната карета с лъскавия златист флаг не беше целта, която Сафи и Изьолт

дебнеха. Още по-лошо, че проклетото возило бе съпровождано от осем реда градски

стражари, присвили клепачи под напора на обедното слънце.

Второ, Сафи и Изьолт не разполагаха с абсолютно никакъв път за бягство.

Единственият начин да стигнат до град Веняса от голата варовикова скала, на която се

бяха покачили, беше прашният път под тях. Сивата скална грамада се извисяваше над

пътя, а той на свой ред се извисяваше над необятното тюркоазено море. И нищо друго.

Седемдесет стъпки отвесна скала, блъскана от мощни вълни и още по-мощни ветрове.

И трето - което беше същинският ритник в бъбреците, - в мига, в който стражарите

стъпеха върху заровения капан на момичетата и гърнетата с барут отдолу избухнеха... Ами, след това нямаше начин да не претършуват всяка педя от скалата.

- Адски двери, Из! - Сафи затвори с щракване далекогледа. - По четирима стражари на

всеки ред. Осем по четири прави...

Тя сбърчи лице. Петнайсет, шестнайсет, седемнайсет...

- Трийсет и две - рече Изьолт невъзмутимо.

- Трийсет и двама трижди проклети стражари с трийсет и два трижди проклети

арбалета.

Изьолт просто кимна и плавно свали качулката на кафявата си пелерина. Слънцето

огря лицето ѝ. Двете бяха пълната противоположност - Сафи беше с житноруси кичури, а

Изьолт с черна като среднощен мрак коса; Сафи имаше тен, кожата на Изьолт беше

луннобяла; Сафи беше синеока, Изьолт имаше лешникови очи.

... които сега се плъзнаха към Сафи, след което Изьолт грабна далекогледа.

- Не ми се ще да казвам „Нали ти казах“...

- Тогава недей.

- ... но - продължи тя - всичко, което ти обясни той снощи, беше лъжа. Беше очевадно, че

той не се интересува от някаква си съвсем обикновена игра на карти. - Тя вдигна два

пръста, скрити си в ръкавицата. - Както и че няма да напусне града тази сутрин по

северния път. А и се обзалагам - вдигна се и трети пръст, - че дори името му не беше

Кейдън.

Кейдън. Ако... не, когато Сафи откриеше шлифования измамник, щеше да натроши

всички кокалчета на съвършеното му хитро личице.

Сафи простена и блъсна глава в скалата. Беше загубила всичките си пари срещу него. Не

някакви пари... всичките.

Миналата нощ далеч не беше първата, в която Сафи залагаше всички спестявания, направени от нея - и от Изьолт, - на игра на карти. Тя обаче никога не губеше, тъй като „не

можеш измами веровещица“, както гласеше поговорката.

Освен това печалбата от един-единствен кръг в играта на таро с най-висок залог във

Веняса би позволила на Сафи и Изьолт да си купят свое собствено местенце. Край с живота

на тавана за Изьолт, край със задушната квартира в дома на гилдмайстора за Сафи.

Да, но по прищявка на Съдбата Изьолт не можа да се присъедини към Сафи по време на

играта - родословието ѝ беше попречило да влезе в превзетата странноприемница, в която

се беше състояла тя. А без нишкосестра си до себе си Сафи имаше склонността да... греши.

Особено около мъже с изразена челюст и лъжлив език, които я засипваха с

комплименти, а те някак убягваха на веровещерската ѝ природа. Всъщност не беше

доловила и една лъжовна костица в тялото на шлифования измамник, когато беше

прибрала печалбата си от банката. Нито когато той беше мушнал ръка в нейната и я беше

повел в топлата нощ... Или когато се беше привел, за да залепи на бузата ѝ благоприлична, но все пак подлудяващо омайна целувка.