Владетелят на ада

- Да - съгласи се Теди, видеооператорът. - Или пък Нострадамус току-що е възкръснал от гроба, за да ни помогне да изпреварим конкуренцията.

Всички се заляха от смях.

В предградията на Мисула, щата Монтана, Морди и Авраам - бившият брат Трансгресор, бившият Аарон Стемплър - седяха в една тъмносиня кола. Авраам носеше брада, която подчертаваше челюстта му, също като брадата на някой възрастен мормон. Беше облечен в черно, с черен пуловер и кожено сако. Ръцете му бяха пъхнати дълбоко в джобовете. Бяха паркирали близо до една телефонна кабина край пътя.

Морди гледаше ръчния си часовник.

- Не разбирам - каза той. - Защо предупреждаваш тия хора? Шрак ще те убие, ако разбере.

- Това изобщо не му влиза в работата. Онзи адвокат, Вейл, не е бил случайно във фермата на Андерсън.

- Е, и какво от това?

- Това, Морди, че аз трябва да заключа, че Вейл е бил там, за да ни мъти водата. На всички нас. Защо да не го съобщим на света? Каквото и да е скрил в ръкава си, за нас ще е от полза да го разберем.

- Какво толкова си му се надървил на тоя Вейл?

- Имах си навремето работа с него. В предишния ми живот.

- Предишния или скришния? - попита игриво Морди.

- Който ти хареса повече - отвърна Авраам,

- Извинявай, братко, не исках да те обидя - изрече Морди, смутен, че може да е оскърбил проповедника.

- Ти не можеш да ме обидиш, Морди. Колко е часът?

- Има още една минута - отвърна Морди. - Тия хора направо ме карат да сънувам кошмари, Т.

- Че какво му е толкова лошото? Хубава къща, телевизор, хубава нова кола, парички дрънчат в джобовете ни.

- Винаги са ни дрънчали в джобовете, Т.

- Той ме слуша, Морди. Аз съм пророкът на Енгстрьом.

- Пророкът на смъртта, ако питаш мен.

- Никой не те пита - изръмжа Авраам.

- Извинявай, извинявай! Господи, само така го казах.

Авраам отвори вратата на колата, слезе и закрачи към телефонната кабина, потропвайки с бастуна, макар да виждаше през мъгливите лещи. Набра номера на WWN и попита:

- Свързахте ли се с госпожица Азимур?

- Един момент, господине.

Той чу щракане и миг по-късно:

- Да?

- Госпожица Азимур?

- Кой се обажда?

-      Слушайте ме, без да прекъсвате. Причината ФБР да се интересува толкова много от човека, когото те наричат Ралф Андерсън, който беше екзекутиран снощи в Охайо, е защото истинското му име е Джордж Уолър. Той беше под защитата на програмата за особено важни свидетели. Беше екзекутиран, защото е изпял един банков обир преди няколко месеца в Канзас Сити. А това е само върхът на айсберга. Ако сте толкова добра, колкото си мисля, ще схванете цялата история.

- Какво искате да кажете с това екзекутиран? Можем ли да се срещнем? Аз трябва да...

Телефонът замлъкна.

- Интересно - каза Максуел. - Имате ли някаква представа кой е този певец?

- Не, каза си репликата и затвори.

- Добре, ще се обадя на Проучването по телефона и ще видя с каква информация разполагаме за банковите обири в Канзас през последните няколко месеца.

- Какво искате да направя?

- Да изчакаш, докато намеря нещо, за което да се хванем.

- Някой пробвал ли е тази информация при Хари Си- мънс?

- Арт Ферис се опитва да измъкне някакъв коментар от него в момента.

- Той няма да каже нищо. Включил е телефонния си секретар, който само повтаря: „В момента се води следствие“ — и това е.

- Е, тази информация ще раздвижи малко нещата. Къде си сега?

- Тръгваме към Лима да видим дали можем да научим нещо от аутопсията.

- Защо не се повъртиш там още малко? - предложи Максуел. - Ако това обаждане наистина се окаже вярно, ще можеш да пипнеш за гушата оня момък от ФБР...

- Маккърди.

- Да. Може пък и да издрусаме нещо от него.

- Той няма да каже нищо повече от това, което вече ни каза.

- Вярно е, но пък ще каже на Хардистан и може би ще успееш да изцедиш нещичко от него.

- Това наистина ще бъде сензацията на годината, Еди.

- Виж, ти вече разполагаш с достатъчно материал, за да му извиеш ръката. Онова нещо за Вейл, програмата за защита на особено важни свидетели. Как му беше името на оня клетник?

- Джордж Уолър.

- Да. Виж какво още можеш да измъкнеш и после им го начукай, Вал. Това е твоят специалитет.

22.

Канцеларията на съдийката Макинтайър се намираше на втория етаж. За разлика от повечето канцеларии, които бяха студени, официални и с ламперии от тъмно дърво, нейният кабинет беше боядисан в бяло, а от двете страни на прозорците висяха пердета на цветя. На рафта с книгите зад бюрото е имаше половин дузина фотографии на сина е и семейството й. На единия ъгъл на бюрото й имаше ваза с цветя, а столът й с висока облегалка беше тапициран с пъстър плат вместо с тъмна кожа. Подът бе застлан със светлокафяв килим.

Но както го бе предупредил Хардистан, декорът можеше да се окаже много заблуждаващ.

- Тя е много корава дама - предупреди ги той, докато чакаха да дойде съдийката. — Има особено язвително чувство за хумор и ръководи съдебната зала със стоманен юмрук. Не позволявайте на обстановката да ви размекне.

- Успокояваща мисъл - каза Вейл.

- С нея трябва да се кара направо. Тя може да забележи играта даже и насън.

- С това вече няма да се провалим - засмя се Вейл.