Владетелят на ада

Миг по-късно съдийката влезе - приятна, но малко прекалено сериозна червенокоса дама, среден ръст, на около четиридесет и пет години, с туидов костюм с панталон.

Вейл имаше известна представа за миналото й благодарение на Наоми, която го бе снабдила с няколко статии за нея. Омъжила се в колежа, дипломирала се първа в юридическия факултет и станала президент на адвокатската колегия на Южна Каролина още преди да навърши тридесет години. На четиридесет и пет бе член на Върховния съд на щата. Съпругът й бе основал малка счетоводна фирма няколко години след дипломирането си. И докато навърши четиридесет и пет години, фирмата му се бе превърнала в най-престижната в Кълъмбия.

Бе починал от инфаркт точно преди да навърши четиридесет и шест, оставяйки Люси безутешна и самотна вдовица.

Година по-късно тя бе приела назначение като съдия в Осмият съдебен окръг и се бе преместила в Линкълн. Носеха се слухове, че била на челно място в списъка на Пенингтън за състава на Върховния съд на САЩ, но съдията Лукас Фрай успял да прескочи трапа при последния си удар.

Това беше белег на радикалната й независимост - тя бе избрала да се премести в град, който не познаваше, в другата половина на страната, далеч от сина си, биолог в Центъра по венерически болести в Атланта, снаха си и двамата си внука, да приеме съдебен пост в сърцето на Америка и да започне живота си отново.

Вейл се представи, после представи и Хардистан, Файърстоун, Майер и Флахърти.

- С Били се знаем отдавна - каза сърдечно тя. - А вашата слава ви предшества, господин Вейл. Следих случая по РИКО в Илинойс, макар и не толкова отблизо, колкото бих желала. Изиграхте няколко наистина интересни карти.

- Това като комплимент ли да го приема? - усмихна се той.

- Обичам да гледам добрите адвокати в действие. Вие имахте много силна подкрепа от вашите младежи. Как им казваха?

- Дивата банда. На един вестникар му щукна.

- Много театрално - каза тя с едва доловима усмивка и се обърна към Флахърти и Майер. - Вие сте двама от бандитите, нали?

И двамата кимнаха. Тя се обърна към Сам Файърстоун.

- Лицето ви ми изглежда познато, господин Файърстоун.

- Докарах ви един обвиняем в съда веднъж - каза той.

- Кой по-точно?

- Роджър Бъкхолтър.

- А, да, спомням си. Беше доста див, нали?

- Е, вече го поусмирихме.

- Доста време мина, откакто се видяхме за последен път, Били - каза тя на Хардистан.

- Беше през 1995 - отвърна той.

- Доколкото си спомням, наложи ми се да цапна обвинителя няколко пъти през пръстите.

- Трябваше да научи няколко урока, но оцеля - каза с усмивка Хардистан.

- Сигурна съм, че е оцелял.

- Госпожо, както знаете, ние сме тук, за да търсим санкции по Раздел трети - каза Вейл. - Приготвили сме ви едно кратко запознанство, за да подкрепим молбата си.

Вейл и Флахърти бяха подготвили сводката на самолета с помощта на Хайнс, като се бяха ограничили до обем от пет страници. Това беше кратко описание на наученото от тях до този момент за Светилището, кои са ключовите фигури в него, заявените им цели и взаимоотношенията между църквите и Светилището. Сводката също така съдържаше цитати от Джордан относно партизанската война и идващата революция, но не се споменаваше записаното интервю с него. Имаше две фотографии - едната снимка от въздуха на Форт Яхве, другата на Джордж Уолър. Вейл сложи сводката пред нея.

- Искате да го прочета още сега? - попита тя с изненада.

- Стига да имате време, ваша чест.

- Разбързали сме се нещо, май, а? - Тя се отпусна в стола си, помисли за момент и каза: - Е, след като е било достагьчно важно, за да прелетите половината страна да се срещнем, най-добре ще е да го прочета. - Тя отвори папката и бавно зачете, като от време на време си водеше бележки. След като свърши, остави листовете върху бюрото и погледна Вейл.

- Да има още нещо?

Той постави диктофона на бюрото пред нея и натисна бутона. Съдийката седя неподвижно през цялото интервю с Джордж Уолър. Към края опря лакти на бюрото, сплете пръсти и опря брадичка върху тях. Записът свърши и Вейл изключи диктофона.

- Значи събирате материали за дело по РИКО. - Това беше твърдение, не въпрос.

- Така е.

- Срещу милицията. - Тя въздъхна и поклати глава.

- Какво става със страната ни?

-      Законът РИКО от 1962 година постановява, че рекетьорска дейност е всеки акт или заплаха, включващ убийство, отвличане, хазартни игри, умишлени палежи, подкупи, фалшификации или търговия с наркотици или незаконни лекарства. Той също така определя като рекетиране всякакво препятстване работата на съда, оказването на всякакво влияние върху свидетелите, жертвите или информаторите, отмъщението срещу тях, прането на монетарни инструменти, поръчкови убийства и прехвърляне крадени превозни средства от един щат в друг.

- Пропуснахте оскърбителните материали - каза с усмивка съдийката.

- Така е, госпожо. Вие познавате положенията на РИКО

- върна й Вейл усмивката.

- Продължавайте с тезата си, господин адвокат, слушам ви.