Владетелят на ада

- И този човек сте вие, нали?

- Да, сър.

- Точно това е причината, поради която сте тук - заяви Пенингтън.

- Добре.

-      Забелязах, че пропуснахте данъчния аспект на въпроса - намеси се Рандолф. - Той със сигурност трябва да бъде част от делото.

„Хайде, започва се“ - помисли Вейл. Но беше подготвен за първата битка и каза рязко:

- Господин Рандолф, не мога да се съглася с вас по този пункт.

Рандолф изглеждаше зашеметен. Кастен доволна отпи от кафето си. Пенингтън видимо се развесели и попита:

- И защо така, Мартин?

- Избягването на плащането на данъци заема голяма част от пропагандата на милицията - обади се важно Рандолф.

- Оставете човека да довърши, господин Рандолф - каза Пенингтън.

- Защо е необходимо да поемаме този риск с темата за неплащането на данъци? Тук става въпрос за по-малко от хиляда и петстотин долара при повечето от случаите. Да отнемеш фермата на човек само защото дължи хиляда и петстотин долара данъци и четири хиляди в глоби е доста рисковано предложение за съдебното жури. Не бих искал да водя такава битка в съда. Някой наистина тъп адвокат може да ни съсипе. А ако изгубим дори само едно от делата, които трябва да докажем, цялото дело по РИKO хвръкна във въздуха.

-      Отказът да се плащат данъци е част от целия случай и е най-лесен за доказване - упорстваше Рандолф.

-      Съгласен съм, че е лесен за доказване, директор Рандолф, но е дяволски трудно да се убеди журито в това, а в крайна сметка тяхното мнение е решаващото.

- Искате да кажете, че няма да се занимавате с дела по избягване плащане на данъци? - попита Хукър.

Вейл го игнорира и продължи да говори директно на президента.

- Господин президент, вие ме поканихте, за да събера доказателства по РИКО срещу Светилището. Аз заявявам, че ако прибавим и данъците, случаят вероятно ще бъде компрометиран още от самото начало.

- Значи не искате да се занимавате с тази страна на проблема? - попита Пенингтън.

- Ако вкарам делото в съда, не бих искал да го загубя заради данъчните истории. След като приключим, ще има достатъчно хляб и за Службата по данъчния контрол.

- Смятате, че избягването на плащане на данъци е толкова деликатна тема?

- Изобщо не се и съмнявам, сър. Това е единственият пункт от пропагандата им, която може да събуди съчувствие у журито. Спомнете си, че ние преследваме армия, която се представя за църква. Това без друго е достатъчно деликатно, та да намесваме и данъчни истории. Познавам хора, които ненавиждат милицията, но смятат, че тя е абсолютно права що се отнася до позицията им по отношение на данъците.

Пенингтън се отпусна в стола си, замислено затропа с пръсти по бюрото и каза:

- Продължавайте.

- Колкото повече усложним делото, толкова повече ще улесним защитата. Трябва да е максимално просто, ясно и прямо. Вкараме ли и въпроса с данъците, ще привнесем и елемент на съмнение. Хората не ще се примирят с убийства, грабежи или пране на пари... но засегнем ли темата за данъците, ще изгубим. Ще разделим журито на две и не е ясно коя част ще надделее. Достатъчен е само един глас повече против и с нас е свършено.

-      Добре - каза Пенингтън. - Какво друго има?

- Искам пълно съдействие от страна на Бюрото и СКТАОО. И Службата за данъчен контрол. - Той погледна Рандолф и каза: - Вие разполагате с информация, до която не можем да се доберем бързо по официален път, господин директор.

- Нашата информация е строго поверителна - заяви Рандолф.

Президентът бе чул всичко, което му бе нужно да знае за ролята на данъчния контрол по делото.

- 0, сигурен съм, че можете да заобиколите формалностите - каза той, запушвайки устата на Рандолф.

- Бих искал също така да запазя назначението си в тайна колкото се може по-дълго, господин президент - каза Вейл. - Нека не известяваме още от самото начало Светилището за намеренията ни.

- Добра идея - одобри Пенингтън.

- Има и още един проблем. Трябва ни съчувстващ съдия.

- Съчувстващ в какъв смисъл?

-      Ами да ни влиза в положението при подслушване на телефонни разговори, пълно следене, достъп до поверителна информация, банкови транзакции, вмъкване в компютри.

- Хммм - промърмори президентът, помисли малко и после се обърна към Хукър. - Какво ще кажеш за Луси Макинтайър? Тя е в осми съдебен окръг. Вироглава е, но е честна, и предполагам, че ще погледне благосклонно на молбата.

Хукър кимна.

- Искате да разговарям с нея?

- Да, но не толкова директно. Измисли някакъв повод дай се обадиш ийго спомени между другото. Не я карай да остава с впечатлението, че разчитаме на нея. И тогава Мартин може да си уреди среща с нея и да се пробва.

- Да, сър - каза Хукър и започна да драска в бележника си.

Президентът се обърна към Вейл.

- Още нещо?

- Не, сър.

- Значи се разбрахме?

- Разбрахме се, господин президент.

Кастен въздъхна облекчено. Пенингтън беше във възторг.

- Отлично - заяви той. - Добре дошли на борда. Колко бързо можете да започнете?

- Утре сутринта става ли?

Пенингтън погледна часовника си и се усмихна.

- Ще прахосаме сума ти часове от днешния ден. Мардж, ти можеш да свършиш и последната работа. Закълни Мартин и да започваме.