Владетелят на ада

Той се изправи и разтърси ръката на Вейл.

- Моите поздравления, господин заместник генерален прокурор.

- Благодаря ви, сър.

- Господа, не мисля, че Мартин иска нещо повече от пълно съдействие от всеки, и съм сигурен, че ще го получи. Това е работа с върховен приоритет, ясно ли е? Ако възникне някакъв проблем в този аспект, сигурен съм, че генералният прокурор може да го разреши. А ако тя не може, аз ще го реша.

Пенингтън се запъти към вратата, но на прага спря и се обърна.

- И още нещо, Мартин. Искам делото в съда в рамките на година и половина.

И излезе.

Вейл невярващо се обърна към Кастен.

- Година и половина?!

- Не ти ли казах? - попита тя, докато излизаха от Овалния кабинет. - Е, може и да съм пропуснала. - В очите й проблесна весела искрица.

Вейл я последва.

- Дали можеш да ни намериш Библия, Мили? - попита Кастен Милдред Юинг, секретарката на президента.

- 0, разбира се - отвърна тя и излезе от кабинета.

- Година и половина? Да не сте луди?

- Ти току-що чу човека, разполагащ с цялата мощ на правителството зад гърба си. С всичко, от което се нуждаеш. - Тя му намигна. Милдред Юинг влезе с една Библия в ожулена кожена подвързия и я подаде на Кастен.

- Това е семейната Библия на президента - произнесе тихо тя - Сигурна съм, че няма да има нищо против.

- Благодаря - каза Кастен, протегна Библията и Вейл положи дясната си ръка върху нея, и там, на прага на Овалния кабинет, се закле като заместник генерален прокурор на Съединените щати.

17.

Същата сутрин, докато Вейл и Кастен пътуваха за срещата с президента, Дон Удбайн закусваше в една претъпкана закусвалня в Лима. Бе напуснал мотела в шест и половина. В седем и половина си поръча закуска. Беше облечен, без да бие на очи, носеше очила с телени рамки - човек, който едва ли може да направи впечатление на някого.

Предната вечер бе променил бойния си план. Не си падаше много по алкохола - една-две чаши вино на вечеря му бяха достатъчни, както и понякога по някоя бира. Но беше изтощен от двата дни непрекъснато летене и опитите да проследи маршрута на Файърстоун и мистериозния му спътник, така че обърна три чаши вино, които подпалиха въображението му, и обмисли фактите, както си лежеше в леглото.

Факт: Файърстоун не лети с боинга, а се прехвърля на малък самолет, лети до Лима, после наема кола, за да се срещне с някого. Извод: Целта на пътуването е в дълбока тайна.

Факт: Мистериозният спътник на Файърстоун трябва да е от висок ранг. Файърстоун не би рискувал да отведе дори и член на семейството при човек, включен в програмата за защита на особено важни свидетели. Извод: Непознатият спътник е ангажиран по някакъв начин с правителството.

Факт: Той бе изгубил черния „Таурус“ за около петнадесет минути. Беше прелетял петдесет мили на юг над магистралата и бе успял да зърне автомобила едва при завръщането му. Извод: Файърстоун бе слязъл от магистралата, или западно или източно, по време на петнадесетте минути, докато го беше изгубил от погледа си.

Факт: Уолър бе израсъл върху конско седло и бе работил като фермер при престоя си в Посе Комитатус. Извод: Правителството му е купило ферма. Неголяма, защото иначе би правила впечатление. Някаква малка ферма, сравнително отдалечена от съседните крупни ферми.

Заключение: Файърстоун е дошъл да се срещне с човек, държан в дълбока тайна, като разговорът вероятно е продължил час, най-малко. Има голяма вероятност въпросната личност да е Уолър. Ако се приеме, че разговорът е траял час, остават тридесет и три минути за пътя до срещата и обратно до летището в Лима.

Той се изправи и разгледа картата. Прецени разстоянията и реши, че Уолър живее в района на десет мили източно или западно от магистралата и в рамките на десет мили южно от Лима. Най-големият град в тази площ беше Уапаконета. Освен него в областта имаше половин дузина по-малки селища.

Щеше да претърси първо най-близката до летището дъга.

Беше решил да оглежда местността с кола, като търси малки, отдалечени от пътищата ферми, отбелязва ги на картата и прави оглед от колата си на магазините в Уапаконета, които Уолър би посещавал с най-голяма вероятност: аптеки, магазини за железария, бакалии; имаше вероятност да го засече там. И си бе легнал с тази мисъл.

Сега обаче се зачете в местните вестници и внезапно очите му бяха привлечени към страницата за търговия с недвижими имоти, специално към две обяви, в които ставаше дума за ферми. Прочете внимателно и двете дребни карета и после бързо плати сметката си и потърси най-близкия телефон. Обади се на първата фирма за търговия с недвижимо имущество.

- Добро утро, тук фирма за търговия с недвижимо имущество „Бъкай“ - обади се женски глас, игрив до дразнене.

- Добро утро. Обажда се Уолт Демпси от „Фарм Джърнъл“. С кого разговарям?

-      Казвам се Марджори Уилсън, господин Демпси. Какво можем да направим за вас?

- Марджори... мога ли да ви наричам Марджори?

- Всички ми казват Марджи.