Владетелят на ада

-      Имах един младеж. Внедри се половин година преди да започнем работа. Вслушваше се в клюките и така нататък. По интуиция разбира кое е съществено и кое са дрънканици.

- Това трябва да е Флахърти.

- Да, Флахърти е. Много свястно момче. От Бостън. Изключителен нюх.

Хардистан кимна.

- Един от малцината обвинители, на които сме позволявали да минат през Академията. Беше толкова добър, че се опитахме да ви го откраднем.

- Знам, той ми каза.

- Надявам се, че не таиш лоши чувства към мен - опита се да се пошегува Хардистан.

- Напротив, поласкан съм, защото това показва, че си познаваш работата.

И двамата се разсмяха.

- Така или иначе, той си намери работа в една от фабриките, започна да посещава срещи на комисиите, четеше вестниците, правеше списък на всички лъжи, които бълваха, или направо, или като премълчаваха истината. Създаде си приятели, държеше си ушите отворени. Свърши основната предварителна работа по процеса. Когато започнахме да подготвяме обвинението, вече бе направил целия анализ на връзките между отделните звена. Той беше човекът, който усети, че Крамър е най-слабото звено във веригата. Нито веднъж не сгреши в изводите и преценките си. Цялата работа му достави страшно удоволствие. Истински Серпико.

- А как се отнася госпожица Парвър към работата му под прикритие?

- Намекваш ми колко са добри агентите ви ли?

- Е, в това наистина ни бива.

- И аз така съм чувал. Парвър и Флахърти живеят заедно вече от година. Почти толкова дълго, колкото и ние с Джейн Венъбъл.

- Мислиш ли да изпратиш Флахърти и този път?

- Не мога. Случаят с окръг Гранд се предаваше по сума ти телевизии, все някой би могъл да го разпознае. Не че в Гранд нямаше вероятност някой да му пусне куршум в гърба, но сега... Сега най-вероятно ще го намерим увиснал на някое дърво с бележка, забодена на гърдите.

- Те са доста по-внимателни. Едва ли изобщо бихте го намерили. Но си прав, това е смъртноопасна ситуация.

- Аха.

-      В окръг Гранд ставаше дума за алчност и власт. Една банда мръсни старчоци, истински аматьори в тази игра. Тук става дума за фанатизъм. Моралните ценности в този случай са ясни и кратки. Ударът с оръжейния конвой е прозрачно заявление. То променя играта. А телата в найлоновите чували направо подлудиха стареца. Направо пощръкля.

- Уолър предположи, че това е акт на война. И ако случаят действително е такъв, тогава моралните положения стават несъществени.

- Ако са в положение на война, защо не са я обявили официално?

- Мисля, че вече са го направили. Поне в главите си. Да я обявят официално е вече съвсем дебела работа.

- Това според мен означава, че още не са готови - каза Хардистан.

- Така ли? Как се сети?

- По чисто логичен път. Те разполагат с четири подразделения плюс щабната част. Това са приблизително шест хиляди мъже и жени, готови да тръгнат сред народа и да се покрият.

- Когато разговарях с Джордан в Гроба, той ми се похвали точно с това.

- Джордан обича да се хвали. Ние измъкнахме повече от хвалбите му, отколкото от признанията на Уолър.

- Той казва, че когато започне, това ще бъде партизанска война. Удрят и се скриват. Вътрешен тероризъм.

- Проходът Изгубената следа.

- Аха.

- Мислиш ли, че Изгубената следа е било пробно нападение?

- Е, това е ваша работа. Аз съм новак, не забравяй.

- Вече не. Имаш на разположение година и половина да надминеш и най-добрите. Особено след окръг Гранд.

- Новините пътуват бързо.

- Осведомих президента за засадата в Изгубената следа. Той ми каза, че си се съгласил да се заемеш със случая по параграфите на РИКО и също така каза, че информацията спира при мен. По дяволите, сега работя под твое ръководство! Игрички ли ще си играем!

- Просто искам да имам малко преднина преди новините да плъзнат.

- Имаш я.

-      Да се върнем пак на засадата. Мисля, че полагането на телата в найлоновите чували означава война. Те са отдавали почит на загиналите войници.

- Е, на тях може и да им изглежда като почит. Що се отнася до мен, това си е чисто варварство. Чели са прекалено много комикси.

- Това обаче показва крайна решимост.

- Пет пари не давам какво показва! Просто ще ги пипнем за вратовете и това е.

- Нали затова съм тук - усмихна се Вейл.

Хардистан сложи коженото си куфарче на масата и го отвори. Вътре имаше няколко видеофилма, няколко книжки и малък квадратен кожен портфейл. Той го вдигна и дръпна ципа му. Вътре имаше двадесет пластмасови плика. Всеки съдържаше по един компактдиск.