Владетелят на ада

- Какво ще кажеш за видеозапис? Можем да отидем при него и да го запишем на видеокамера. В момента той е единствената ни карта.

- Определено си струва да се опита - каза Хардистан.

- Ако тя настоява за личен разговор с него, ще се наложи да го придвижваме оттам. Много е рисковано.

- Цялата работа е прекалено рискована - възрази Вейл.

Хардистан пъхна папката в куфарчето и затвори. Вейл прокара длан по гладката кожа.

- Имаш добър вкус, Били.

- Благодаря. Имаш ли нещо против, ако ти задам един личен въпрос?

- Давай.

- Защо правиш всичко това? Искам да кажа, че работата е изключително мръсна. Направо мирише на грандиозен провал.

Вейл се замисли за минута, после повдигна рамене.

- Нямам нищо по-добро, с което да се захвана в момента.

Хардистан го изгледа, сякаш да разбере дали току-що чутото не е някаква шега.

Вейл извади портфейла си, измъкна една износена визитна картичка и я цлъзна по масата.

- Навремето ги раздавах - когато бях адвокат-защит- ник и по-късно станах генерален прокурор на щата.

Името му се намираше в долния десен ъгъл. В средата бяха любимите му две думи.

БЕЗ КОМЕНТАР

Удбайн напусна летището по здрач и подкара към фермата на Ралф Андерсън, като броеше всяка секунда. Пътят му отне четиридесет и осем минути. Когато свърна по черния път, осеян с ледени буци и замръзнала земя, вече беше тъмно. Спря под дъба на кръстопътя, измъкна алуминиевия куфар от багажника, сглоби карабината и монтира прицела. Извади инфрачервен бинокъл и огледа фермата. Заемането на удобно положение му отне известно време, но накрая вече имаше ясна видимост. Огледа прилежащата площ: малък хамбар, пикап, паркиран до него, нещо като обор. Върна бинокъла върху прозорците на кухнята.

Хиляда метра. Фасулска работа. Стига само целта да се покажеше.

Той приклекна, заби триножника във вкочанената пръст и нагласи карабината. Сърцето му туптеше силно, но ръцете му бяха спокойни. Огледа прозорците на къщата през прицела, като бавно го разхождаше по кухненските прозорци и задната врата, проверяваше малката веранда и ъгловите прозорци, където мярна телевизор. Предположи, че това е всекидневната. Върна обратно кръста на прицела върху кухнята и различи жената, която очевидно почистваше след вечеря.

Но къде се бе дянал Уолър/Андерсън?

Удбайн не бързаше. Беше се облякъл добре срещу студа и нямаше значение колко щеше да му се наложи да чака. Беше разчел и маршрута за измъкване и знаеше колко време ще му отнеме. Времето беше относителна категория.

Зачака, като плъзгаше дулото на карабината в дъга по прозорците на къщата, в очакване да зърне целта си. И в един момент проумя, че каналът на телевизора се смени.

Уолър беше в стаята и гледаше телевизия.

Трябваше по някакъв начин да го примами навън.

Той отново вдигна бинокъла, който му даваше по-голям простор на наблюдение. Тракторът още си стоеше насред нивата, затънал дълбоко със задните колела в някаква кал.

Удбайн приклекна и започна да анализира проблема.

Последователността на действията беше като закована с гвоздеи в съзнанието му. Спуква гумите на пикапа. Така жената остава без телефон и транспорт на повече от миля от магистралата, освен ако някой точно в този момент не реши да отскочи на гости. Щяха да минат час или два преди да успее да повика помощ.

Другият вариант беше да ги убие и двамата.

Той зачака, съсредоточен върху прозореца на всекидневната.

Вътре в къщата Джордж Уолър или Ралф Андерсън влезе в кухнята.

- Ще изхвърлиш ли боклука? — попита го Мари.

- Добре - отвърна той. - После ще подгрея трактора и ще го наметна с брезент. Страх ме е да не замръзне.

- Няма ли достатъчно антифриз?

- Има. Обаче се притиснявам. Ще взема да пъхна малко оградна мрежа под задните колела и ще опитам да го извадя. Да, така ще направя. Ще се успокоя чак когато го измъкна от тая дяволска дупка.

- Не споменавай дявола, Андерсън - укори го тя.

Той си сложи дебелото яке, взе торбата с боклука и парче брезент, излезе и пусна торбата в един варел. Взе едно руло мрежа под мишница и тръгна към трактора.

От повече от километър от къщата Удбайн го видя да излиза и да се запътва към трактора. Крачеше право срещу него. Удбайн уверено опря приклада в рамото си и допря бузата си до него. Уолър представляваше силует, обрамчен на фона на светлините от къщата. Удбайн го проследи през прицела, докато той се навеждаше и слагаше нещо под задните гуми на трактора. После се качи на седалката и го запали. От ауспуха изскочи пушек. Уолър седна пред таблото и започна да превключва.

Удбайн реши да стреля в главата. Ако стреляше в тялото, дори и точен изстрел в тъмното можеше да не засегне жертвата смъртоносно.

В следващия момент Уолър включи светлините на трактора.

Сега вече беше ясно очертана цел.

Удбайн се прицели в центъра на главата му, но в този миг тракторът рязко подскочи и се измъкна от ямата. Превръщаше се в подвижна мишена. Докато тракторът се измъкваше на твърда земя, Уолър го спря за момент и се приведе.

Удбайн обра мекия спусък и след миг прозвуча приглушен гръм.

Пуф.

Откатът от 50-калибровия куршум разтърси рамото му.