Властелинът на пръстените

Фродо извади от джоба си пръстена, закачен с верижка за пояса му. Откачи го и бавно го подаде на вълшебника. Ръката му изведнъж натежа, сякаш някой — пръстенът или Фродо — се боеше от докосването на Гандалф.

Гандалф го пое. Пръстенът изглеждаше изработен от масивно чисто злато.

— Виждаш ли някакви белези по него? — запита вълшебникът.

— Не — каза Фродо. — Няма никакви белези. Пръстенът е съвършено гладък, нито се надрасква, нито се изтърква.

— Добре тогава, гледай!

За удивление и отчаяние на Фродо вълшебникът внезапно запокити пръстена сред жаравата на огнището. С вик хобитът се хвърли към машата, но Гандалф го удържа.

— Чакай! — заповяда той и го стрелна с властен поглед изпод рошавите си вежди.

Пръстенът не изглеждаше променен. След малко Гандалф стана, затвори капаците на прозореца и дръпна завесите. Мрак и тишина изпълниха стаята, само откъм градината тихо потракваха ножиците на Сам, който бе наближил прозореца. Вълшебникът постоя, загледан в огъня, после се наведе, издърпа с машата пръстена и веднага го хвана с ръка. Фродо ахна.

— Студен е — каза Гандалф. — Вземи!

Фродо пое пръстена с изтръпнала длан; стори му се по-плътен и по-тежък от когато и да било.

— Вдигни го! — нареди Гандалф. — И гледай отблизо!

Фродо се подчини и зърна по външната и вътрешната страна на пръстена изящни линии, по-фини от най-тънкото перо — огнени черти, които сякаш оформяха плавно изписани букви. Те сияеха — ослепително ярки и все пак далечни, като от огромна дълбина.

— Не мога да разчета огнените букви — изрече Фродо с разтреперан глас.

— Ти не — каза Гандалф, — но аз мога. Буквите са елфически, в стар стил, ала езикът е мордорски и не ще го изрека тук. Но на Общия език надписът гласи приблизително така:

Единствен Пръстен ги владее,
Единствен той ще ги открие.
Единствен вси ще ги сбере
и в тъмнина ще ги обвие…

Това са само два реда от един отдавна известен в елфическата премъдрост стих:

Три Пръстена за елфите
крале под този небосвод
и седем за джуджетата
в дворците им от камък,
да вземат девет хората
със краткия живот,
един — за Мрачния владетел
с трон от черен пламък
в страната му Мордор,
където тегне мрак.
Единствен Пръстен ги владее,
Единствен той ще ги открие
Единствен вси ще ги сбере
и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор,
където тегне мрак.

Той помълча, после бавно изрече с дълбок глас:

— Това е върховният Пръстен, Единственият Пръстен, който владее всички други. Единственият Пръстен, който Врагът изгуби в древни времена и тъй мощта му отслабна неимоверно. Той страстно го желае… ала не бива да го получи.

Фродо седеше безмълвен и неподвижен. Страхът сякаш протягаше грамадна ръка като тъмен облак, долетял от изток и надвиснал, за да го погълне.

— Този пръстен! — заекна той. — Как, как, за бога, е попаднал у мен?

— А! — каза Гандалф. — Това е много дълга история. Началото се крие в Черните години, за които днес си спомнят само шепа мъдреци. Пролетта и лятото ще отминат, ако трябва да ти разкажа всичко. Но снощи ти споменах за Саурон Велики, Мрачния владетел. Верни са слуховете, както дочувате — той наистина възкръсна, напусна владенията си в Мраколес и се завърна в своята древна крепост, Черната кула в Мордор. Дори и вие, хобитите, сте чували това име, то витае като сянка край старите ви приказки. След всяко поражение Сянката набира сили, и отново се изправя под друг образ.

— Не бих искал това да случи по мое време — каза Фродо.