Време на промени

Жените ме намират за привлекателен — всички, с изключение на онези, които предпочитат крехките, учени мъже и се страхуват от силата, енергията и прекомерния ръст. Без съмнение, политическата мощ, на която се радвах в предишните времена доведе не една партньорка в моето ложе, но уверен съм, че те бяха привлечени както от външния ми вид, така и от нещо по-неуловимо. Повечето в края на краищата си тръгваха разочаровани. Нито големите мускули, нито гъстото окосмяване правят от мъжа изкусен любовник, а и едрият член не е гаранция за екстаз. Не съм шампион по съвукопляване. Ето, виждате ли, не крия нищо от вас. В мен има някаква вродена нетърпимост към допира, която се проявява само по време на любовната игра. Когато проникна в една жена, толкова съм погълнат от акта, че почти не мога да се сдържам, докато настъпи нейният миг на удоволствие. Пред нито един изповедник не съм признавал този свой недостатък, нито пък съм предполагал, че ще мога да го сторя някога. Но много са онези обитателки на Бортан, които са имали възможността пряко да се уверят в моя недъг и несъмнено някои от тях, по-огорчените, са се постарали да разпространят новината, за да се порадват на хапливите и подигравателни забележки по мой адрес. Ето защо го споделям и с вас, не се срамувам да го направя достояние на историята. Не бих искал да мислите за мен, като за космат и як гигант, без да научите за това, колко често плътта е ставала пречка за желанията ми. А може би именно този недъг е част от онези сили, които очертаха пътя ми до този ден в Изгорените низини и ако е така, по-добре да знаете за него.

5

Моят баща беше потомствен септарх от провинция Сала, на източният бряг. А майка ми бе дъщеря на септарха на Глин. Срещнали се при едно дипломатическо посещение и както се твърди, от този момент се зарекли един на друг. Първото дете, което им се родило, бил брат ми Стирон, който сега е септарх на Сала, на мястото на баща ми. Две години по-късно съм се появил аз, а след мен се родили още три деца — все момичета. Две от тях са още живи. Най-малката ми сестра бе убита от глински нашественици преди двадесет лунни години.

Почти не познавах баща си. На Бортан, всеки е непознат за другите, но по обичай, бащата е по-близо до децата си, отколкото всички останали. Не беше така със стария септарх. Непроницаема стена бе издигната между нас. Когато се обръщахме се към него, задължени бяхме да засвидетелстваме същото уважение, каквото към всеки друг. Усмивките му бяха толкова редки, че струва ми се, бих могъл да си припомня всяка една от тях. Веднъж, никога няма да забравя, той ме взе на черния трон до себе си, позволи ми да докосна с ръка древната жълта възглавница и ме назова обично с детското ми име. Това бе денят, в който почина майка ми. Но в повечето случаи просто не ми обръщаше внимание. Аз се боях от него и го обичах. Неведнъж прикрит зад колоните на съдебната зала го следях как раздава правосъдие и си мислех, че ако ме види ще нареди да ме накажат. Ала същевременно не можех да откъсна поглед от моя баща в блясъка на неговото величие.

Макар и странно, той бе среден на ръст и още като момчета двамата с брат ми се издигахме над него. Но в него се криеше страхотна сила на волята, която го караше да не подминава нито едно предизвикателство. Веднъж в детството ми, в септархията се появи чуждоземен посланик. Това бе обгорял от слънцето западняк, който в спомените ми се издига като Конгоройския масив, но сигурно на ръст е бил колкото съм аз сега. По време на празненството посланикът изглежда попрехвърли мярката си със сапфиреното вино, защото си позволи да произнесе следната реплика пред баща ми, дворяните и членовете на семейството:

„Този човек би желал да покаже силата си на хората от Сала и може би ще ги научи какво е истинската схватка.“

„Тук име един човек, — отвърна баща ми обхванат от ярост, — който, вероятно не се нужда е от подобни демонстрации.“

„Нека да го доведат“ — рече огромният западняк и отметна назад наметалото си. Но в отговор баща ми се усмихна — при вида на тази усмивка дворяните притихнаха — и заяви на непознатия самохвалко, че няма да е справедливо, ако му позволи да си премери силите, когато умът му е замъглен от алкохола. Това естествено разяри още повече посланика. Явиха се музиканти, за да намалят напрежението, но гневът на госта не се изпари и след около час, когато алкохолът донякъде бе отпуснал хватката си върху него, той отново настоя да се срещне с най-добрия борец на баща ми. Нито един мъж в Сала, заяви гостът, не би могъл да издържи на силата му.

Но което септархът отвърна:

„Аз самият ще се преборя с теб.“