Време на промени

Да се застреля птицерог близо до гнездото е дело срамно и недостойно. Обикновено птицата се връща натоварена с месо за малките и е уязвима и непохватна, лишена от своята грациозност и сила. Да пронижеш тази тромава цел не изисква кой знае какво умение, но само някой малодушен душеразголвач би извършил подобна мерзост. (Душеразголвач! — виждате ли как ръката ми се подиграва с мен? Аз, човекът, разкрил душата си повече от който и да било на Бортан, все още несъзнателно използвам тази обида! Но нека остане.) Исках да кажа, че достойнствата на лова се крият в рисковете и трудностите при преследването, а не в сдобиването с трофей и че ние ловуваме птицерози заради предизвикателството към нашето умение, а не заради неговата потъмнялата плът.

Това предизвикателство кара ловците да се скитат из просторните низини, където през зимата слънцето е опустошително, където няма дръвчета, които да хвърлят сянка нито потоци, за да утолиш жаждата си. Ловците се разпръсват, един тук, двамина там, заемат позиция в еднообразния червеникав пясък, предлагайки самите себе си за примамка на птицерозите. Птиците кръжат някъде в небето, толкова нависоко, че се виждат като мънички черни точици сред ослепителния купол на небосвода. За да ги видиш, трябва да имаш остро зрение, макар размаха на крилата им да надвишава дваж човешки бой. Там, от тези висини рогатите птици оглеждат пустинята за непредпазливи животинки. Нищо, колкото и малко да е то, не убягва от зорките им очи и когато забележат подходяща плячка те се спускат като стрела сред свистящия въздух, докато наближат на един хвърлей земята. Тогава птицерозите се завъртат в кръг ниско около неподозиращата жертва, затваряйки постепенно примката. Първият кръг е доста голям, ала с всеки следващ намалява радиуса, скоростта на полета расте и накрая рогатката се появява на хоризонта с главоломна скорост и се понася право към целта като истинска машина за убийства. Едва в този миг жертвата научава горчивата истина, но това познание е съвсем краткотрайно — шум от размахване на могъщите криле, свистене от разцепения въздух, после дългият, остър като копие рог на челото се забива в целта и жертвата пада в прегръдката на дългите черни пера. За ловеца, единствената надежда е да свали рогатката докато кръжи почти на границата на човешкия поглед, ето защо е въоръжен с далекобойни оръжия и умението на лова се крие в точността на прицела, в способността да се преценява пресичането на траектории на големи разстояния. Рискът при лова на птицерози е, че никога не знаеш кога точно си ловец и кога се превръщаш в плячка, защото слезе ли рогатката в ниска траектория никой не може да я види, докато не нанесе своя убийствен удар.

И така, аз поех на своя първи лов. Стоях неподвижно от зори до обед. Слънцето печеше на воля по моята бледа зимна кожа, а онези части от тялото, които бяха покрити с ловни одежди се пържеха от жегата. Отпивах от манерката колкото бе необходимо за де не умра от жажда, защото си въобразявах, че останалите ме наблюдават внимателно и не исках да издам слабостта си пред тях. Бяхме се разпръснали под формата на два шестоъгълника, а баща ми бе заел позиция по средата. Съдбата бе пожелала мястото ми да е най-близкото до неговата позиция, но и сега, по между ни имаше поне един хвърлей и през цялата сутрин, двамата със септарха не разменихме нито дума.Той стоеше изправен и леко разкрачен, без да откъсва очи от небето, стиснал в ръка оръжието. Дори и да бе отпил от манерката си, аз не забелязах. Аз също оглеждах внимателно небето, докато не ме заболяха очите и не почувствах как лъчите на слънцето се блъскат в главата ми и пронизват болезнено мозъка. Не един и два пъти ми се стори, че мярвам черния силует на рогатката да кръжи високо горе, а един път дори за малко да стрелям без да съм напълно уверен, което се счита за позорна постъпка, защото ловецът не бива да стреля по плячката, преди да е обявил на висок глас правото си върху нея. Въздържах се и когато премигнах и отворих наново очи, в небето нямаше нищо. В онази сутрин, птицерозите изглежда си бяха намерили другаде занимание.