Време на промени

Дългата и тясна долина, която според легендата очертава пътят на Хрунгир е разделена на три области. В северния край се намират Мразовитите низини, земя на вечния лед, където не стъпва човешки крак. Според една друга легенда, въздухът там е толкова сух и студен, че един единствен дъх би превърнал дробовете на човек в пергамент. За щастие, въздействието на полярната шапка е сравнително ограничено върху нашия континент. На юг от Мразовитите низини лежат необятните Изгорени низини, които напълно са лишени от влага, но в замяна на това слънцето ги залива с ежедневната си ярост. Планинската верига, която пресича континента от запад на изток е преграда за всякакви облаци, също за реки и дори потоци. Почвата тук е яркочервена, но понякога се срещат жълтеникави петна, които също според легендата се дължат на допира с горещия корем на Хрунгир, макар геолозите да имат други обяснения. Дребни на ръст растения обитават Изгорените низини, хранейки се един Бог знае с какво, срещат се и множество животинчета, странни, деформирани и неприятни на вид. Южният край на Изгорените низини завършва с долина, която се пресича за няколко дни, а в най-далечния й край се намира малка област, известна като Мочурливите низини. Северните ветрове, които идват от Шумарския залив пренасят със себе си влага през прохода Стройн и когато се срещат с горещите пасати на Изгорените низини, те са принудени да се освободят от тежестта си близо до прохода, където земята е покрита с гъста растителност. Но нито веднъж не са успели тези влажни ветрове да стигнат отвъд границите на Мочурливите низини. Мразовитите низини, както вече споменах, са непознати за човека, а в Изгорените низини проникват само ловци и онези, които трябва да пресекат континента от изток на запад. Мочурливите низини обаче, са населени с няколко хиляди фермера, които отглеждат екзотични плодове и ги продават на хората от градовете. Някои разказват, че непрестанните дъждове разяждали душите на тези фермери, че там нямало никаква форма на управление и че нашите обичаи за самоотричане не се спазвали по тези места. Ако можех да се прокрадна през кордона, организиран от враговете ми, сега щях да съм в тази област, за да проверя сам доколко са верни слуховете.

Низините са заобиколени от две дълги планински вериги — Хюишторите на изток и Треишторите на запад. И двете планини се зараждат на северния бряг на Вилейда Бортан, изниквайки от дълбините на Северно полярно море и се вият на юг, като постепенно навлизат във вътрешността на континента, за да се срещнат близо до Шумарския залив, където ги дели единствено тесния Стройнски проход. Издигат се тези планини толкова на високо, че спират всички ветрове. Ето защо вътрешните им склонове са оголени, а онези, които гледат към океана са покрити с гъста растителност.

Жителите на Вилейда Бортан са разположили селищата си предимно по двете крайбрежни ивици, между океаните и планините. В повечето места почвата е съвсем оскъдна и неплодородна, което означава, че се налага здраво да поработим за всеки залък и животът е постоянна борба с глада. Неведнъж хората са се питали защо техните предци са избрали именно тази земя за местоживеене, след като съседния континент — Шумара Бортан предлага далеч по-благоприятни условия и дори мочурливата земя на Дабис е за предпочитане. Едно от най-разпространените обяснения е, че предците ни били упорити, твърдоглави хора, които не се страхували от предизвикателствата, но се опасявали децата им да не се разглезят в страна, в която условията на живот не са достатъчно сурови. Бреговете на Вилейда Бортан им се сторили нито прекалено неуютни, нито пък твърде подходящи и затова спрели избора си на тях. Склонен съм да се съглася с тази версия, защото действително старите са ни оставили в наследство увереността, че удобството е грях, а безгрижният живот — непоправимо зло. Моят вречен брат Ноим обаче, спомена веднъж, че първите заселници са избрали Вилейда Бортан защото именно тук се е спуснал звездния им кораб и след като са прекосили необятните космически простори, не са имали желание да пресекат континента дори за да намерят по-удобно място за живеене. Съмнявам се в правотата на тази идея, но струва ми се, тя е показателна за ироничния ум на моя вречен брат.

В началото пришълците издигнали селище на западния бряг, на мястото, наречено Трейш, иначе казано Завет, или Обетована земя. Населението растяло бързо и понеже първите били упорити и кавгаджии, съвсем скоро се разделили на малки групи, които заживели поотделно. Така постепенно били оформени деветте западни провинции. До ден днешен между тях има остри спорове за границите.