Връхлита страховит легион

— Дръжте се за мен! — извика тя задавено, задушена от гъстия дим. Тъй като никой не се бе пуснал, й отне броени секунди да ги премести на един нисък хълм, откъдето се виждаше задната част на главната сграда.

Долу всичко гореше.

Централната сграда пламтеше като клада, от прозорците й вратите й се подаваха ярки огнени езици. Околните постройки също горяха. Земята около тях бе обсипана с телата на ученици и преподаватели.

И тогава се появи първият демон — изскочи иззад ъгъла, преследваше един от оцелелите ученици. Миранда вдигна ръка и запокити по него сноп енергия, която би трябвало да го превърне в купчина пепел. Вместо това заклинанието само го зашемети, но ученикът все пак набра известна преднина. В следващия миг адското създание разтърси глава и се огледа да види кой го напада.

Видя Миранда на хълма, приведе се и се втурна в атака.

Имаше приблизително човешка форма, но плещите му бяха по-широки и яки. Главата му приличаше на котешки череп, напълно лишена от плът, с огромни извити зъби. Краката му завършваха с конски копита и макар да изглеждаше малко тромав, той се придвижваше с неестествена бързина.

Миранда се ококори от почуда, че демонът се отърси тъй леко от удара й. А после умът й сякаш се парализира и тя не можеше да си спомни нищо.

Амиранта произнесе едно заклинание, отпрати го срещу препускащия към тях демон и той се препъна, после замря неподвижно и се разтрепери, сякаш е уловен от невидима чудовищна ръка, която сега го стиска и разклаща.

— Някой от вас да довърши тази гад — каза Амиранта на Сандрина и отец-епископ Крийган.

И двамата използваха най-силните си магии за унищожение, специално пригодени за демони, и чудовището нададе предсмъртен вик, падна на колене и лумна в оранжеви пламъци.

— Благодаря — задъхано каза Миранда. — Вече си мислех…

— Демоните не са като простосмъртните същества — обясни Сандрина. — Понякога грубата сила е по-ефикасна…

— Но друг път не е! — извика Брандос. — Внимавайте!

Една летяща твар, сякаш сътворена само от криле и нокти, профуча над тях с очевидното намерение да откъсне нечия глава. Крийган промълви нещо и замахна с ръка. В небето над него се появи черно петно, като блестящо одеяло от коприна, което обгърна демона и го задуши в обятията си. Докато падаше към земята, мятащото се тяло се смаляваше все повече и повече и накрая изчезна напълно.

— Там! — Сандрина посочи група демони, наобиколили неколцина от островните магьосници. Заклинателите използваха различни магии и вълшебства, за да удържат чудовищата, и засега, изглежда, се справяха.

— Трябва да им помогнем! — извика Миранда и хукна надолу по склона.

— О, богове! — въздъхна Брандос и я последва.

Миранда спря недалеч от групата и подхвана заклинание, но Брандос се хвърли и успя да я събори на земята, понеже демоните изстреляха черен облак, пронизван от пулсираща пурпурна светлина.

— Когато се съберат на група, както сега — обясни задъхано старият боец, — значи се готвят да пуснат нещо такова. — Изправи се и й помогна да се надигне тъкмо когато един демон се хвърли към тях.

Амиранта, Сандрина и Крийган му се изпречиха на пътя. Сандрина вдигна щита си и удари демона в лицето със сила, която би трябвало да му строши черепа.

Миранда остави на Крийган да я дръпне настрани, а Джоми зае позиция до Брандос и попита:

— Какво да правя?

— Не позволявай на тези негодници да доближават магьосниците, за да могат те да си вършат работата — отвърна той и посече с меча си един демон, който се бе приближил твърде много.

— А Сандрина? — попита Джоми, докато на свой ред отби атаката на друг демон.

— Не бери грижа за нея — каза Брандос и препречи пътя на втурналия се към Амиранта демон, който сякаш знаеше откъде идва истинската заплаха. — Тя може да се погрижи за себе си и сама.

Сандрина бе експерт по избягване на ноктите и зъбите на чудовищата. Тези тук не бяха по-различни от всички, с които се бе срещала досега, повечко сила и ентусиазъм за сметка на интелигентността, макар че притежаваха известна хитрост, демонстрирана с клопката, която бяха заложили на младите магьосници.

Миранда се опита да смъкне димящата черна тъкан от един млад магьосник и промълви заклинание, целящо да неутрализира магията в него, но платът се съпротивляваше на усилията й. Сърцето й се сви, когато младият магьосник, многообещаващ ученик на име Патрик от Ябон, издъхна.

— Направи нещо! — извика тя отчаяно на Амиранта.

Амиранта я чу, но беше съсредоточен върху по-голямата заплаха. Би могъл с лекота да овладее пет-шест демона, но си даваше сметка, че не може да разчита, че някой от тях ще изпълни заповедите му. Вместо това използваше заклинания, които или биха ги унищожили на място, или поне щяха да ги прокудят обратно в демонското царство. Но тези заклинания отнемаха време. Всяка жертва трябваше да остане пред погледа му поне минута, докато я омагьоса, а нерядко вниманието му се раздвояваше и се налагаше да започне отначало.