Връхлита страховит легион

Натрупаният опит й даваше възможност да гледа на събитията в перспектива: тя разбираше как е възможно двама братя да станат толкова различни и защо Амиранта не показва никакво колебание в желанието си да убие Беласко.

Беласко беше истинска загадка. Непознат за всички тях, освен за Амиранта и Брандос, а дори това, което бе известно на стария боец, идваше от Амиранта.

Не че Миранда не вярваше на чародея, нито пък се боеше от него. Ако тя имаше някакъв недостатък, той несъмнено бе, че често надценяваше способностите си. В случай че Укротителят на демони се окажеше опасен, тя бе сигурна, че ще може да се справи с него. Безпокойствието й произтичаше от нейната неувереност по отношение на мотивите му относно злия му брат. Беше споделил с нея, че е очарован от магьосническото общество на Острова на чародея и че иска да се върне там и да прекара известно време с Пъг и останалите. Миранда не бе склонна да му вярва напълно. Не знаеше какво крие, но бе сигурна, че крие нещо.

Миранда също така не се интересуваше от факта, че между Сандрина и Амиранта е имало нещо в миналото. Нещо, което, както се виждаше, не бе оставило хубави спомени. Една от причините да се съгласи Крийган да дойде с тях бе, че разчиташе на успокояващото му въздействие върху Сандрина. Подобно на повечето членове на нейния орден тя бе свикнала да действа сама, без да е под постоянен надзор. Със сигурност бе силен боец, но освен това можеше да бъде и незакрепен товар в трюма на кораб по време на силна буря.

Джоми и Каспар бяха хора, на които би доверила живота си, при това Каспар се бе потрудил здравата, за да спечели подобно доверие.

Към Крийган Миранда също имаше известни резерви. Не заради характера му, макар че по правило не се доверяваше на хора, забъркали се в политиката, а той не криеше желанието си някой ден да стане водач на Църквата на Дала. Нито се съмняваше в посветеността му на тяхната кауза — Пъг не би допуснал в Конклава човек, в когото се съмнява. Въпросът беше в това доколко можеше да се разчита на него в битка. Макар да твърдеше, че на младини се е сблъсквал с демони, Миранда не смяташе, че е преминал истинско изпитание в битка. Освен това не биваше да забравя възможните усложнения между Конклава и Храма в случай, че един техен отец-епископ загине, докато са заедно на мисия. Тя знаеше, че ако имаше възможност, Пъг не би допуснал включването му в групата. Но Пъг не беше тук. Беше заминал за онази забравена от боговете планета, зареяна кой знае къде.

Тя се опита да овладее безпокойството си, но не успя. В края на краищата беше съпруга и майка.

Отново даде знак и Сандрина, Джоми и Каспар тръгнаха напред, движеха се в стреловидна формация, като Сандрина бе на върха. Като най-добре защитена от всички, с тежката си броня, тя имаше най-големи шансове да оцелее при неочаквана атака. Миранда и Амиранта вървяха на няколко крачки отзад, а Брандос охраняваше тила.

Промъкнаха се бавно по тясната пътека и навлязоха в дерето, водещо към жертвената площадка. Както предполагаха, в другия край на дерето имаше часовой, но този път не беше необходимо да прикриват действията си. Каспар метна кинжал и удари мъжа в гърлото. Беше мъртъв преди да успее да извика.

Оттук нататък се придвижваха приведени, за да не ги забележи вторият часовой. Както Миранда очакваше, на хълма, от който смятаха да наблюдават площадката, имаше още два поста.

Миранда показа с жестове на Джоми и Сандрина, че трябва да следват Каспар — той беше най-опитният воин в групата. Каспар коленичи и прошепна:

— Можеш ли да привлечеш вниманието на часовоите, без Черните кепета да забележат?

— Зная един трик — отвърна тя и благодари мислено на Накор. Дребният човечец обожаваше подобни безумни игри. Тъкмо в такива моменти сякаш се разкриваше най-доброто в него.

Тя зашепна:

— Ще ги докарам тук тичешком, така че трябва да се справите с тях, преди някой да се усети. Но първо ще почакаме, докато отклонят вниманието си за момент.

Въздухът внезапно се изпълни с напеви, по-ритмични и ниски от тези, които бяха чули преди четири нощи. Миранда зачака търпеливо, като наблюдаваше внимателно двамата часовои. От време на време поглеждаше към Каспар и останалите и със задоволство установи, че всички са съсредоточени. Твърде много бе заложено на карта, за да се отпускат дори за миг.

Времето се нижеше бавно, а после един изпълнен с ужас и болка вик накара двамата часовои да завъртят едновременно глави. В същия миг Миранда скочи, произнесе кратко заклинание, пресегна се с невидима мистична сила, улови двамата за яките и ги дръпна рязко. Телата им се завъртяха във въздуха, прелетяха делящото ги разстояние и тупнаха в краката й. Миг по-късно Каспар, Джоми, Брандос и Сандрина се нахвърлиха върху тях и ги довършиха без никакъв звук.

— А сега да вървим! — нареди Миранда и ги поведе към билото на хълма.

Изтичаха нагоре, като вече не се стараеха да не вдигат шум, тъй като напевите се бяха усилили, както и крясъците. Докато приближаваха билото, Миранда вече си даваше сметка, че този път не става дума за ритуал.