Връхлита страховит легион

— Ела. Ще ти разкажа, докато вървим. — Тръгнаха и докато вървяха, Ларомендис продължи: — Успях да напусна битката за Тарендамар още в началото и се смесих с група бежанци, с които минах през портала. Не носех униформа, а тези, които биха могли да ме познаят, вече не бяха сред живите. Беше ми наредено да мина през портала „колкото се може по-бързо“. Имаше ли смисъл да възразявам?

— Не си се преобличал като старица, нали? — попита със суха усмивка Укротителят на демони.

— Не, кълна се, че не използвах илюзия. Дори не се наложи да споря с него. — Той се засмя. — Разбира се, нямах никакво желание да влизам в спорове.

— А битката?

— Приключи. Остава само да затворят портала. — Погледна нагоре към хълма, където продължаваха да пристигат бежанци. — Скоро ще го разрушат и който остане от другата страна, ще умре.

Гуламендис реши да смени темата.

— А как се стигна до това да се появиш на гърба на дракон?

— Тръгнах да те търся и след няколко дни скитане на запад реших, че каквото и да си предприел, ще идеш в двора на кралицата, затова отидох там. — Тупна брат си по рамото. — Лорд Томас и кралицата ми казаха, че си бил там и че най-вероятно вече си тук, и когато Томас ми предложи да ме вземе със себе си, мигом се съгласих. Да яздиш дракон! Можеш ли да си представиш!

Гуламендис се разсмя, доволен, че е видял брат си, и отвърна:

— Всъщност вече яздих.

— Ти?

— Да, и историята си я бива. Местните правят доста добро вино. Дай да вземем един мях и да седнем някъде да го опитаме, и ще ти разкажа къде бях и най-вече за един много особен остров. — Сниши глас и добави: — Мисля, че това е място, което би искал да посетиш, и то много скоро.

— Щом казваш. Но знаеш ли, току-що си дадох сметка, че ние сме единствените таредели, които са яздили дракон!

— Доста странно наистина, като се има предвид откога лорд-регентът мечтае да си има дракон вкъщи.

Разсмяха се и продължиха нагоре по склона.

Над платото духаше хапещ вятър. Пъг, Магнус и още двама магьосници стояха неподвижно.

Рандолф, мъж на средна възраст от едно селце близо до Тулан, бе най-добрият ученик на Магнус по бойна магия. Беше с къс врат, яки плещи, късо подстригана коса и огромен гръден кош. Ако не знаеше за уменията му в магичното изкуство, Пъг би го сметнал за неподходящ да бъде техен ученик.

Другият магьосник, Саймън от Крондор, беше неговата противоположност — висок и кльощав, вече на години, с прошарена руса коса, той бе специалист по много по-изтънченото изкуство да разкрива противника.

— Нищо — каза Саймън. — И да е била използвана магия по тези места, било е преди години.

— И аз не долавям нищичко — потвърди Пъг. После посочи на северозапад. — Там — там ще намерим Ахзарт, Града на жреците.

Бе изгубил половин ден, докато изчисли местонахождението на разлома за Шила. Беше забравил колко е трудно да се локализира древен разлом, ако с него не е бил поддържан постоянен контакт. Усилията му доведоха до два неуспешни опита и сериозно главоболие, преди най-сетне да успее.

След като пристигнаха, му бяха необходими още няколко часа, за да се ориентира. Магнус се зае да ги прехвърля чрез магия на различни места — придвижваха се с гигантски скокове по планетата в търсене на демонична активност.

Но не откриха.

Тезата на Пъг бе, че ако порталът от демонското царство все още е затворен, на Шила не би трябвало да има следи от живот. Ако това бе планетата, на която изследователите таредели за пръв път бяха срещнали демони, би трябвало да установят раздвижване между оригиналния портал и разлома към централния таределски свят. Да има постоянен поток от демони, пристигащи и напускащи Ахзарт.

Но цареше пълен покой.

С помощта на уменията си Магнус ги премести на един хълм, от който се виждаше Градът на жреците.

Висока стена обрамчваше древния град, ала зад нея не се забелязваше никакво движение: всичко изглеждаше запустяло, отдавна изоставено.

— В древни времена, още преди началото на писмената история — заговори Пъг, докато слизаха към града, — бил създаден портал между демонското царство и този свят. По-късно бил затворен и така възникнало това селище. Тук живеели сааурските шамани и жреци, които охранявали затворения портал. Сетне дошли и други, за да изучават магия, и това място станало свещено. Сааурците били раса на благородни воини и наброявали милиони. Кръстосвали безкрайните равнини на този свят и се занимавали с лов. Но после нещата се променили.

— Невероятен град — каза Саймън. — Може да се сравнява единствено с Кеш. — Погледна Пъг и попита: — Какви промени?

— Според легендите причината за всичко бил един обезумял жрец. Той отворил портала, пуснал първия демон и за награда бил разкъсан от него. А другите жреци не успели да затворят портала и били избити от прииждащото демонско войнство.

— Изглежда така, сякаш демоните са били готови за нашествие още преди порталът да бъде отворен — отбеляза Рандолф.

— Именно — съгласи се Пъг.