Връхлита страховит легион

Гуламендис преднамерено бе избегнал да спомене най-вероятния начин, по който щеше да пристигне Томас: бе преценил, че ще е добре да се вдъхне известно благоговение и почитание у членовете на Събора, които сега чакаха да получат вест от външните постове за приближаването на конен отряд.

Вместо това ги покри огромна сянка, която буквално забули небето, и членовете на Събора се втрещиха и се заоглеждаха, сякаш се опасяваха, че сянката ще се стовари върху тях и ще ги смачка. Гигантски златен дракон се спускаше над централния площад.

Драконът кацна леко — макар и огромно, съществото бе надарено е грация и красота на движенията. Главата му — беше колкото товарен фургон — се сниши върху изненадващо крехката шия, та двамата седнали на нея да слязат.

Гуламендис се ококори от приятна изненада, когато видя, че вторият ездач е брат му. Ларомендис му кимна едва забележимо, но остана на половин крачка зад Властелина на дракони.

Появата му с Томас беше сигурен признак, че ще избегне суровото наказание от страна на лорд-регента, който инак би могъл да се разгневи заради изчезването му. Гуламендис бе разпитвал за него след кратката си среща с Тандареи, но никой не го бе виждал, откакто го бяха пратили на защитата на Тарендамар, което означаваше, че или е загинал, или е дезертирал. Гуламендис бе сигурен във второто, освен ако брат му не бе станал жертва на неблагоприятно стечение на обстоятелствата.

В Свещената гора Томас бе показал известна сдържаност, но сега, докато слизаше от дракона, не направи опит да прикрие способностите си. Напротив, прибягна до мистичното изкуство, за да освободи с пълна мощ аурата на валхеру. Макар че Гуламендис бе запознат донякъде с тази негова страна, а Ларомендис бе пътувал с Властелина на дракони, и двамата бяха поразени.

Същото важеше с двойна сила за членовете на Събора. Някои от тях паднаха на колене, други нададоха вопли или се разплакаха. Някои трепереха като парализирани, неспособни да помръднат. Само лорд-регентът и двама от неговите старши заместници запазиха присъствие на духа.

Томас закрачи към тях. Излъчваше мощ с всяка крачка. Беше положил десница на дръжката на меча. Носеше златна броня с шлем във вид на дракон, чиито разперени криле закриваха скулите. Нагръдникът и щитът му бяха бели, с инкрустирани върху тях златисти дракони, движенията му бяха леки и грациозни.

Той бе едновременно красив и страховит — истинска възродена легенда. За един кратък миг присъщата на таределите арогантност се изпари пред величественото могъщество, излъчвано от Томас в образа на валхеру.

Той застана през лорд-регента и каза:

— Милорд.

И зачака.

— Как да се обръщам към вас? — попита лорд-регентът почти шепнешком.

Томас се усмихна и сякаш от небето се вдигна тъмен облак.

— Името ми е Томас. И преди между нас да бъде казано нещо повече, трябва да споделя с теб това: в далечни времена, когато на небесата бушувала война, носителят на тази броня, който яздел дракон като моя приятел Сардуна, възвестил, че всички, които някога са служили вярно, всички едели, вече са свободни същества. — И продължи с едва забележима усмивка: — Твоите предци са напуснали този свят, преди да ги застигне тази вест, затова сега ти казвам: вие сте свободни. Нека на всички бъде ясно, че не предявявам никакви претенции към вас, нито вие сте длъжни да ми служите, понеже нося тази броня и мантия. Дойдох тук с надежда за приятелство, по заръка на моята съпруга, кралица Агларана, която ви посреща с добре дошли в древния ви дом и желае между нас да има само дружба и мир.

Настъпи тишина. И в тишината лорд-регентът каза:

— Справедливи слова… Томас. Добре си дошъл.

След като приключиха с представянето, тръгнаха към залата на Събора, където Томас искаше да обсъдят два въпроса: възможността Демонският легион да последва таределите на Мидкемия и съюза с настоящите жители на този свят.

Тандареи се приближи към двамата братя и каза малко припряно:

— Добре се справихте. Сега ще отида да се опитам да успокоя духовете.

— Смяташ ли, че има опасност? — попита Гуламендис.

— Предвид присъствието на лорд Томас мисля, че всичко ще е наред. Поне докато си тръгне. Той е доста… впечатляващ. — Погледна след отдалечаващия се окован в сребристозлатна броня гръб и фигурата, която, макар и по-дребна от всички елфи, изглеждаше по-величествена от тях. — Всъщност е изумителен. Сега имам работа, но преди да тръгна, искам да ви уверя, че обвиненията, които бяха повдигнати срещу вас, вече са снети. — Посочи на север и добави: — Изберете си къща. Горе на хълма има един магистрат, който ще ви зададе цял куп глупави въпроси, затова му покажете това. — И им даде писмо с печата на лорд-регента.

Докато магът учен се отдалечаваше след лорд-регента и неговия гост, Гуламендис каза на брат си:

— Доста внушителна поява.

— Очаквах да е точно такава — отвърна брат му.

— Как се справи?