Връхлита страховит легион

Навлязоха сред пустите руини. Единственият звук, който чуваха, бе свистенето на вятъра. Вече от много часове бяха на този свят, но не долавяха и следа от живо същество. Доколкото можеха да определят, на планетата нямаше дори насекоми. Вече бяха прекосили район, в който тъкмо бе паднал дъжд, и Пъг бе отбелязал, че в миризмата на влага липсва нещо. Саймън му отговори, че това е така, защото влажната почва изобилства от живи организми — лишеи, мъхове и спори — и водата подсилва миризмата им. Но тук нямаше и следа от тях.

Вървяха по пусти булеварди, грамадни според човешките представи. Сааурците бяха гиганти и мащабите на градовете им го потвърждаваха. Дори конете им бяха високи по двайсет стъпки. Освен това били номади и не обичали градския живот. Тъй като не обичали да се отделят от конете си, трябвало да има място и за тях.

Пъг спря, за да се ориентира, после посочи.

— Ето там се намира главният храм. — И когато тръгнаха нататък, продължи: — През този свят са преминали великите орди на ша-шахана, техния върховен водач. На тази планета океаните са по-малки, отколкото на Мидкемия, и ако се изключат няколко по-големи острова, всички останали части са достъпни за конете. Тъй като градът бил свято място, ордите го оставили непокътнат. Казват, че някои от шаманите дори дошли тук да се учат. Но по някаква причина след векове ордите променили отношението си и поискали градът да плаща данък. Когато дошли тук, за да предявят претенциите си, жреците и шаманите били разделени в това как да постъпят. Някои искали да продължат проучванията си в мир и били готови да платят, други отказали и преди да се стигне до съгласие, избухнала война. — Погледна Рандолф и продължи: — От нас ти си специалистът по бойна магия. Представи си пет хиляди жреци магьосници и шамани, изправени срещу стотици хиляди конни воини.

— Касапница — отвърна набитият мъж. — Ако магьосниците наистина са били добри, биха могли да ги удържат извън стените на града за седмица. Но после са се изтощили, номадите са разкъсали отбраната — и тогава започва клането.

— Точно това се е случило — потвърди Пъг и пак посочи. — Ето там някъде една от градските порти е била разбита. Жреците и стражата не са могли да издържат в близък бой. Ако са се предали, всичко е щяло да свърши добре — след няколко назидателни екзекуции, за да се установи властта на ша-шахана Джарва, са щели да им простят, за да се подчертае великодушието на шахана, и после ордата е щяла да си продължи по пътя. Но вместо това жреците разпечатали демонския портал с безумната надежда, че демоните ще отблъснат ордата, а след това ще могат отново да затворят портала. — Поклати глава. — Жрецът бил първата жертва на демоните. — Въздъхна, докато се изкачваше по стъпалата на величествения храм. Стъпалата бяха петдесет и от двете им страни бяха издигнати олтари за жертвоприношения на боговете и предците. — Разбира се, демоните прогонили ордата, но освен това се погрижили жреците да не могат да затворят портала. Един много храбър и умен шаман, Ханам, успял да укроти чрез хитрост и лукавство демон и го използвал, за да проникне сред останалите демони и да се свърже с майка ти и с мен, Магнус. И пак той помогна в премахването на Тугор, докато Макрос, майка ти и аз се сражавахме с Маарг, за да го удържим от другата страна на разлома.

— Тугор е бил премахнат? — попита Магнус. — Стори ми се, че едно от джуджетата го спомена. Но сигурно греша.

— Ще попитаме Амиранта, когато се върнем. Имам подозрението, че демоните са по-трудни за убиване, отколкото си мислим — въздъхна Пъг. Отведе ги при един голям павилион и спря в преддверието. Огледа се и каза: — Изглежда ми толкова различно…

Камъните вече не бяха покрити с пепел и сажди както при последното му посещение тук. Пожарите бяха унищожили каквото могат, но годините вятър и дъжд бяха измили черните петна, освен в най-дълбоките цепнатини.

Пъг спря пред каменния герб — масивен барелеф, изобразяващ сцена от някаква сааурска легенда, — подмина го и влезе в тунела зад него. Веднага щом прекрачиха прага, ги обгърна мрак. Магнус вдигна машинално ръка и около тях се появи ярко сияние.

По причини, които не можеше да обясни, Пъг предпочиташе да шепне. Покашля се смутено и рече:

— Ето там.

Сочеше подобен на пещера вход, водещ към Запечатаната крипта, където се намираше демонският портал. Последния път, когато бе посещавал това място заедно с Миранда, Макрос и сааурския велемъдър Ханам, чуждоземната раса на шангрите се опитваше да премести разлома за Мидкемия точно пред входа за демонското царство. Нападнаха ги и те побягнаха. След това Макрос и Ханам бяха пожертвали живота си, за да спрат инвазията на демоните. Пъг бе убил шангриеца, който бе създал разлома, и бе предположил, че порталът за демонското царство е затворен завинаги.

Стигнаха мястото, където се намираше порталът, и застинаха изумени. Пред стената лежеше проснат труп. Беше съсухрен, смален, но Пъг веднага го позна.

— Това е Маарг — прошепна той.