Връхлита страховит легион

— Хъм, идеята с храната не е лоша. Идваш ли?

— След миг — отвърна Амиранта.

Брандос го погледна, после погледна младата жена, кимна и си тръгна.

— Какво има? — попита Сандрина.

Амиранта си пое дълбоко дъх.

— Не зная какво ще се случи след четири дни, но съм сигурен, че няма да се съгласиш, ако те помоля да не идваш.

— Защо въобще ще се опитваш? — попита тя.

— Давам си сметка, че нещата между нас свършиха зле…

— Нямаше нищо „между нас“ — прекъсна го тя. — Прекарахме известно време заедно и ти ме прилъга да споделя с теб леглото ти.

— Всъщност леглото беше твоето — уточни Амиранта. — И никога не съм те лъгал. Просто не ти казах цялата истина.

— Правилно уточнение, но смятам, че сега имаме по-важни въпроси за обсъждане. — Той кимна. — Защо искаш да ме убедиш да не идвам?

— Ти си най-способната жена, която познавам — рече Амиранта, — но имаш навика да се хвърляш с главата напред, без да помислиш.

— Аз съм Непреклонен рицар — припомни му тя.

— Факт, който неведнъж съм осъзнавал болезнено. Но понякога ми се струва, че подценяваш рисковете. Виж, така и не ми разказа какво си преживяла, преди да се срещнем отново, но съм те виждал и в по-добра форма. За малко да загинеш в това последно приключение, нали?

— Благодарна съм ти за проявената загриженост, но е твърде късно. — Тя забоде пръст в гърдите му. Носеше метална ръкавица и той неволно потрепна. — Амиранта, бях лека жена и нито един мъж не прояви към мен състрадателност, докато не срещнах брат Матиас. А след това открих новото си призвание. Но дори тогава мъжете продължаваха да ме гледат със сладострастие или омраза. После се появи ти, с твоя проклет чар и забавни разкази, и ме накара да си мисля, че си някой, който най-сетне е успял да надзърне под повърхността… — Пое си дъх, за да се успокои, и продължи: — Мога да се изправя срещу твоите демони, Амиранта. Мога да се изправя срещу цяла стая главорези. Но не мога да понасям лъжите ти. — Понечи да си тръгне, сетне добави: — А, и още нещо. Доста добре си поработил върху външния вид на Дартея. Макар че копитата и рогата й придаваха известна екзотичност.

И без да каже нищо повече, се обърна и си тръгна, а чародеят остана сам в градината. Неведнъж се бе възползвал от щедростта на жените, с които го бе срещала съдбата, и най-често те му бяха плащали с единствената валута, която притежаваха: телата си. Но когато наближи деветдесетте, срещна една жена, която на младини бе негова любовница. Сега бе старица, привикнала да седи край огъня и да плете, докато дъщерите й работеха из фермата. Не го позна, когато я помоли за чаша вода. И докато я разглеждаше, той си помисли, че вероятно ще си е същият, когато внучките й порастат и на свой ред имат внучки. В този момент доскорошната му страст към другия пол сякаш позагасна. Единствената жена, на която бе държал след онази среща, бе Саманта, но само защото бе направила Брандос щастлив.

Чувствата му към Брандос все още бяха загадка за него, може би защото виждаше в него сина, когото никога нямаше да има. Откакто бяха заедно, хората често смятаха, че воинът е по-възрастният от двамата, а Амиранта знаеше, че ще дойде ден, в който неговият партньор и приятел ще загине в битка или ще заживее тихо, лишено от премеждия съществуване в дома си, в компанията на любимата си Саманта, докато тя плете и се грижи за внуците им.

Въздъхна. Сандрина за пореден път бе всяла в душата му смут. Имаше нещо в нея, което го тревожеше, нещо, което го караше да жадува да му прости за онова, което се бе случило преди години. Поклати раздразнено глава и тръгна да търси Брандос.

Докато разговаряше с лорд-регента за предстоящото посещение на Томас, Гуламендис си даваше сметка, че животът му виси на косъм. От първия миг бе ясно, че лорд-регентът и членовете на Събора са готови да обявят война на своите далечни роднини от север. Гуламендис си даваше сметка и че членовете на Събора, подбирани лично от лорд-регента, са му предани и ще застанат на негова страна каквото и решение да вземе.

Дори Тандареи не би си позволил повече от лек намек, защото знаеше, че лорд-регентът е склонен към изблици на немотивиран гняв. Тандареи все още не бе обявен за първи сред маговете учени, но се говореше, че кандидатурата му е най-вероятната, и Гуламендис бе сигурен, че ако въпросът опре до избор между това да подкрепи него или да задоволи собствените си амбиции, Тандареи тутакси ще го зареже.

Бавно, стъпка по стъпка, Гуламендис разказа за пътуването си, за това, че не бе успял да открие източника на демонското присъствие, за пътешествието си до Далечния бряг, за разговора с кралицата и нейния съпруг. Реши засега да запази в тайна посещението на Острова на магьосника, преди да е сигурен, че следващите думи няма да му костват главата.

— Кралицата праща своя съпруг след два дни, за да се срещне с вас, милорд.

— Своят съпруг? — попита лорд-регентът. — Няма ли крал?

— Нейният крал е отпътувал преди много години за Благословения остров, а вторият й съпруг е абдикирал от трона в полза на сина си. Принц Калин ще управлява Елвандар след майка си.