Връхлита страховит легион

Нещо пред нея се раздвижи и точно това я бе накарало да даде знак да спрат. Брандос вървеше най-отзад: бяха го взели, защото въпреки значителните магически умения на Амиранта и Миранда още един меч винаги щеше да е от полза. А и въпреки резервираността си към Амиранта Сандрина беше привързана към неговия спътник, стария боец, който беше решителен и честен — доколкото можеше да е честен някой приятел на Амиранта. Ако не друго, беше му благодарна задето поне се бе опитал да я предупреди, че Амиранта не е човек, с когото да се сближава. Повече от веднъж през последните пет години — и тя сама си бе виновна, че не пожела да го послуша.

Нещо се прокрадваше там, животно, а може би човек. Тя даде знак, че ще се промъкне напред, за да разузнае, и за първи път съжали, че не носи по-удобни дрехи от тази тежка броня.

Но въпреки това след доста упражнения се бе научила да се придвижва относително безшумно.

Тръгна напред приведена и както предполагаше, видя часовой, който не проявяваше никакви признаци да е задрямал, нито изглеждаше, че ще е лесен за премахване. Тя отстъпи бавно назад и когато стигна при другите, прошепна:

— Един часовой. Твърде далече беше, за да успея да го премахна, преди да вдигне тревога.

— Аз ще се справя с него — заяви Миранда.

И тръгна напред, без да се прикрива.

— Ей! — извика часовоят. — Стой!

Миранда изпружи рязко ръка и прати към него тесен сноп енергия, който се стовари като юмручен удар върху лицето му. Мъжът политна назад и тупна на камъните.

Всички изтичаха до него и Амиранта попита:

— Мъртъв ли е?

Сандрина коленичи, огледа падналия и каза:

— Не. Но поне няколко часа няма да ходи никъде.

— Върви да разузнаеш напред — каза Миранда.

Сандрина забърза по пътеката и след малко се върна. Беше пребледняла.

— Елате веднага! Не е нужно да пазим тишина.

Забързаха към мястото, от което Сандрина бе наблюдавала ритуала, и скоро разбраха защо не е нужно да се прикриват.

Отначало чуха гласове, които припяваха в хор, и докато се приближаваха, си дадоха сметка, че вероятно са стотици. А после, когато стигнаха билото, видяха огромен огън, чиито езици се издигаха на трийсетина стъпки. Около него се бяха подредили мъже и жени с дълги роби. Имаше и други, събрани в полукръг около тях, но с облекло и носии от целия свят: кешийски, от Кралството, от Новиндус и Източните кралства. Това, което ги обединяваше, бяха черните шапки и кърпи — главите на всички бяха покрити с черно.

— Това трябва да са Черните кепета и явно са се събрали тук за нещо важно — прошепна Миранда.

— Ще да е призоваване, но по-различно — отвърна Амиранта.

— В какъв смисъл различно? — попита Миранда.

— Не зная. Просто е… различно. — В гласа му се долавяше тревога. — Ще се случи нещо лошо, усещам го. — Погледна Миранда. — Бъди готова.

— За какво? — попита тя.

— Не съм сигурен. Но каквото и да е, ще е доста сериозно. — Целият настръхна, тялото му сякаш предусещаше с всяка своя фибра събирането на зли сили, по-ужасяващи от всичко, с което се бе сблъсквал през дългия си живот и немалкото си срещи с пъклени създания.

От другия край на каньона са приближиха трима мъже. Единият бе с яркочервена роба, обшита със сребристочерни ширити. Другите двама, които крачеха от двете му страни, бяха облечени в черно и със спуснати над очите качулки. Мъжът с червената роба беше гологлав и на лицето му трепкаше усмивка. Той пристъпи на плоската скала и вдигна ръка в знак за мълчание. В същия миг напевът секна.

— Слуги на Дахун… — поде мъжът.

— Проклятие! — възкликна Амиранта.

— Какво има? — попита Миранда.

— Дахун е демонски принц — обясни Сандрина.

— Един от капитаните на Маарг — поясни Амиранта. — Ако съм разбрал правилно всичко, което научих през последните дни. — Посочи мъжа в червено. — Но дори и да не бях, познавам този човек и знам, че всяко негово дело е много, много зло.

— Кой е той?

— Това — рече Амиранта — е моят брат Беласко.

— Наистина изглежда много зъл — потвърди Сандрина. — А и да ти кажа, приличате си като две капки вода.

Миранда я изгледа навъсено, но после осъзна, че това е единственият начин за младата жена да овладее страха. Миранда не можеше да се похвали с опита на Сандрина и Амиранта с демони, но през живота си се беше сблъсквала с достатъчно черна магия, за да предусети, че сцената пред тях ще е ужасяваща.

— След четири нощи — провикна се Беласко — ще можем да посрещнем нашия господар и да се заемам с преобразяването на този свят в негово царство, а ние, неговите богопомазани слуги, ще сме първите му избраници, властващи заедно с него.

— Първите, които ще бъдат изядени, най-вероятно — промърмори Брандос.

— Някои ме обвиняват, че се възползвам от слабостта на доверчивите, но аз им вземам само златото, не и живота — рече Амиранта.

— По тази твоя логика — прошепна ядно Сандрина — Лимс-Крагма не е нищо повече от досадна дървеница.

— Имаме четири нощи, за да измислим какво да предприемем — припомни им Миранда.

— Не — възрази Амиранта. — Само докато се свести часовоят.

— Той ще знае ли, че е бил повален от магия? — попита Сандрина.