Връхлита страховит легион

— Съжалявам само, че не можах да опозная по-добре краля на джуджетата — каза Гуламендис. Сънародниците му открай време изпитваха презрение към този малък народ, който неведнъж се бе оказвал труден за покоряване. — Но разбрах, че е в близки отношения с елфите в Елвандар и има силни връзки с хората в региона. Нашите далечни братовчеди наистина са доста изостанали, живеят вдън горите и се чувстват там като у дома си — неща, които ние отдавна сме забравили. — Той сниши глас, по-скоро по навик, отколкото от нужда. — Тандареи, ще е добре да не ги подценяваме. Може да изглеждат примитивни, но магията им е силна и изкусна. Имат цели гори дървета, пред които нашите Седем звезди са като джуджета, те са прародителите на нашите Седем звезди! И тези елфи са владетели на тази земя. Не усетих никакви предпазни заклинания или други магични бариери, но въпреки това не намерих в себе си сили да прекося реката и да навляза в тяхната страна, докато не ме посрещнаха. Може да струпаме цяла армия на брега срещу Елвандар и никога да не пристъпим в свещената земя. — Той въздъхна. — Всичко това ме безпокои, кара ме да изпитвам възхищение и по някакъв начин дори ме радва. Все едно да се видим в огледалото на времето.

— Някой ден ще ида там — каза Тандареи. — Ако оцелеем.

— Войната?

— Върви зле. Сигурно си забелязал, че часовоите долу на стълбището са от последните защитници на Андкардия. При това са единствените, които все още се държат на крака. Останалите лежат на прага на смъртта и целителите ни се борят за тях. — Отпи глътка вино и добави: — Хубаво вино правят тези хора, какво ще кажеш?

— Така е — съгласи се Гуламендис. — А брат ми?

— Никой не го е виждал — рече Тандареи, после се разсмя.

— Разбира се, той би могъл да стои до тях и те да не си дават сметка.

— Да, малцина биха разбрали — съгласи се Гуламендис.

— Ненапразно брат ти се води пръв в Кръга на светлината.

Гуламендис се намръщи.

Тандареи вдигна ръка в знак, че не желае да се карат.

— Това не е тайна, Гуламендис, дори и да не трябваше да го казвам. Разтурването на Кръга на светлината е нещо, което заслужава съжаление, по мое мнение. — Отпи още глътка.

— Недалновидно беше от страна на Събора да настоява всички магьосници да преминат под негово командване. И когато се натъкнаха на такива като теб…

— Брат ми бе от тези, които възразяваха.

— Така е. — Тандареи очевидно подбираше думите си много внимателно. — Ако не беше от най-изтъкнатите представители на Кръга, сигурно щеше да пострада повече, отколкото… е, да кажем, че въпреки самолюбието и ексцентричността си лорд-регентът и Съборът умеят да ценят личните качества. Казват, че Ларомендис можел да създаде толкова силна илюзия, че ако внуши на противника си, че го е промушил с кинжал, сърцето на нещастника тутакси ще спре.

— Да, така казват — рече мрачно Укротителят на демони.

— Това е рядка дарба и предполагам, че след като построим нашия нов дом, ще обърнем повече внимание на съседите си и на тези от вас, които не са получили достойно признание за своята работа. — Той остави чашата. — А какво мислиш за хората?

— Ние повече приличаме на тях, отколкото на нашите далечни роднини в Елвандар — отвърна Гуламендис. — Те носят чувствата на лицата си както ризите на гърбовете, но сред тях има личности с остър ум и дарби, съперничещи на нашите. Видях достатъчно от магичните им познания, за да си дам сметка, че те заслужават нашето уважение, защото са безкрайни като песъчинките по брега, а ние… — Той сви рамене.

— А ние сме само сянка на предишно могъщество. Да, това ми е добре познато — рече магът учен.

— Сред тях има един, казва се Пъг, който вероятно е сред най-могъщите магьосници, които съм срещал. — Сниши глас. — Та той твърди, че бил на един свят, на който имало демонски портал. И че се е върнал оттам.

— Ако това е истина… — почна смаяно Тандареи.

— Мисля, че е. Той може да докаже, че никой от таределите не е виновен за нашествието на демоните. Само по волята на злия случай сме се натъкнали на Демонския легион. И нещо повече, той твърди, че може да затвори напълно този портал.

— Изумително — промълви магът учен.

Гуламендис продължи:

— При последния ни разговор не бях сигурен какво да мисля за твоите коментари, но сега, след като бях сред хората, срещнах се с нашите далечни роднини и дори се запознах с джудже, смятам, че нищо в миналото ни не би могло да ни подготви за този свят. Той е толкова различен и поражда много въпроси, чиито отговори може да не ни се понравят. И същевременно това е една земя на нови възможности и може би на възход, за какъвто не сме и мечтали.

— А какво смяташ за тази кралица?