Връхлита страховит легион

— Искам да се върнеш при сънародниците си и да ги уведомиш за предстоящото посещение на Томас, защото той смята до три дни да говори пред вашия съвет. Очакваме от вашите предводители да се присъединят към нас и да се обявят открито за наши съюзници. — Обърна се към Амиранта: — За теб имам трудна задача, стига да се съгласиш.

— Не съм склонен към неоправдани рискове, но като се имат предвид обстоятелствата, съм готов да изпълня каквото ми наредят. Тук ми хареса и с удоволствие бих останал да науча това-онова и да споделя каквото аз знам.

— Когато приключи всичко — обеща Пъг, после каза на жена си: — Ще е добре да вземеш с теб чародея и Сандрина. — Амиранта едва се сдържа да не трепне. — Искам да провериш къде точно е попаднал твоят ответен удар. Който и да предприе тази атака, знаеше, че разпитваме джуджето, и това ме безпокои в няколко отношения.

— Кой би могъл да чуе какво си говорим тук? — попита Миранда.

— Някой, който е свързан с джуджето — каза Амиранта. — Зная, че не сте специалисти в тази област, но такива като мен и Гуламендис, които призовават и поставят под свой контрол демони, винаги са смятали, че владеят напълно този процес. Да се меси друг в него, дори да подслушва или да наблюдава отдалече, е много обезпокоителна мисъл.

— Добре. — Миранда прегърна мъжа си. — Мога ли да попитам къде ще сте вие с Магнус?

— Аз трябва да ида на Шила — отвърна Пъг и Миранда пребледня. Беше стояла до мъжа си и бе гледала как баща й се сражава с Демонския крал. Макрос бе успял да удържи Маарг едва колкото Пъг да разруши разлома, водещ към демонското царство. Поне така смятаха.

Странни чужди същества на име шангри бяха построили разлома в древния град Ахзарт, свещено селище на сааурите. Двамата с Пъг влязоха в разлома и го затвориха отвътре. Но тя си припомни нещо, което Пъг й бе казал тогава: че ако по някакъв начин се е съхранил, разломът може да бъде отворен наново.

— А какво ще стане, ако разломът към Мидкемия бъде затворен както планираме, но този от Шила до демонското царство остане открит?

Пъг затвори очи и отвърна:

— Боя се от същото. Когато за пръв път видях онзи разлом, нямах представа за неговата уникалност. Но след като посетих Дасатския свят в съседната реалност, вече разбирам какво усилие е било необходимо да се създаде разлом, който да прониква надолу към Петия кръг. Боя се, че съм подценявал размерите на това постижение.

— И въпреки това — заговори Магнус, който слушаше внимателно разговора на родителите си, — дори разломът между Шила и демонското царство да съществува, как демоните напускат онзи свят и нападат световете на елфите?

— Ами ако Шила е светът, който са достигнали елфите? Този, в който демоните са се появили и са нахлули през разлома, за да се доберат до техния централен свят? — попита Миранда.

— Скоро ще разберем — рече Пъг. Обърна се към Магнус: — Ти идваш с мен. Вземи още двама, които умеят да се владеят. — Целуна жена си и рече: — Преди да замина, ще проверя какви са щетите и ще разговарям с още неколцина, но до полунощ ще съм отпътувал. Предлагам ти да направиш същото.

Тя го изпрати с поглед, сетне се обърна към Магнус:

— Сигурна съм, че сега Накор му липсва повече от всякога.

Синът й можеше само да кимне мълчаливо.

Гуламендис доближи северния край на долината, където се помещаваше техният нов дом Е’бар. Знаеше, че видът на приближаващия се към града крилат демон ще му осигури негостоприемно посрещане, и затова нареди на чудовището да кацне на една поляна на известно разстояние от първия пост — достатъчно, за да не получи някоя стрела или още по-лошо — да бъде изгорен от магичен огън.

Освободи крилатата твар, която въпреки страховития си външен вид бе доста послушна, огледа се да провери дали някой е забелязал пристигането му и стигна до извода, че дори да са видели нещо, не са пратили разузнавателен отряд. Ниският полет над короните на дърветата през последните няколко мили се бе оказал мъдро решение.

Той се спусна по склона и спря недалеч от стените на малкото село. Размаха ръка и изчака да го повикат. Позволиха му да се доближи с бавна крачка. Гуламендис изчака при портата, докато я отворят, и когато пристъпи вътре, не можа да овладее смайването си. Докато градът долу нарастваше с главоломна бързина, тук, в някогашното моределско село, всичко се вършеше на ръка и с кървава пот. Ала въпреки това изглеждаше сякаш работата е почти свършена. Стените бяха поправени, покривите ремонтирани, улиците почистени от шубраци и на площада в центъра бе изкопан нов кладенец.

— Името ти? — попита часовоят с униформа на Звездокръвното войнство.

— Гуламендис, пратен по заповед на лорд-регента.

— Влез и отиди при последната къща. Там ще те посрещне Лакомис.