Връхлита страховит легион

Гуламендис се обърна към Амиранта и каза тихо:

— Човешките магьосници са… доста впечатляващи.

— Хубаво ще е да не ги подценяваш — отвърна чародеят.

— Не смятам да го правя.

— Сигурен съм.

— Не бих ги подценил — продължи елфът тихо, — но други мои сънародници… Мисля, че те не си взеха поука дори от жестокия урок с Демонския легион. Нашата раса е известна със своята арогантност.

— Да говорим откровено, мой нови приятелю — каза Амиранта. — Двамата с теб си даваме сметка какво се задава: нещо, което малцина на този свят са в състояние дори да си представят. И имаме съвсем бегла представа за реалността, откъдето идват тези чудовища. Вероятно онези, които сте оставили зад себе си, са видели много повече, но каквото и да е станало, знам едно: чака ни доста работа.

— Какво предлагаш? — попита Гуламендис.

— Хаосът поражда много възможности — отвърна чародеят. — Двамата с теб никога няма да бъдем приети с открити сърца от нашите сънародници, но тук… — той описа кръг с ръка, — това място е уникално. Зная, че не си имал време да го обиколиш, но тук има същества от други светове, разумни създания, които учат при Пъг и нашите магьосници. — Погледна Пъг и забеляза, че е извърнал очи към тях. — Тези хора разполагат с нещо уникално и мисля, че трябва да го споделим.

— Разбирам за какво говориш — отвърна елфът. Той също забеляза, че Пъг ги гледа, кимна му и после продължи: — За съвсем кратко време научих, че възгледите ми за света, колкото и радикални и клонящи към измяна да се струват на моите сънародници, вероятно изобщо не е са радикални. Не мога да повярвам, че тук са се събрали хора, които се интересуват единствено от това да трупат познания. Нали затова се навираме в тъмните пещери още от деца? — Гуламендис неволно се разсмя, което накара всички да се обърнат и да го изгледат. Той вдигна ръка. — Простете ми, беше спонтанно. — После продължи разговора с Амиранта: — Да, така е: детето проявява интерес към света, като обръща камъните, за да види какво има под тях. Пъха пръчки в хралупите на дърветата. Любопитството е присъщо на децата. И при теб ли беше така?

Амиранта кимна.

— От близо столетие. Някой ден ще ти разкажа за майка ми — тя беше луда вещица. Както и за братята ми — двама изпълнени с омраза мръсници. Но тук — за пръв път в живота си — се чувствам като у дома и мисля, че ще сме глупаци, ако не се възползваме. Помисли си само — да се занимаваш с наука, без да изпитваш страх, да имаш до себе си помощници, в случай, че нещо се обърка. Знанията, които бихме могли да натрупаме…

Гуламендис наклони замислено глава, сетне рече:

— Може би, ако ми остане време, ще доведа тук и брат ми. Той също би харесал тукашната среда.

— Чудесно — каза Амиранта. — Зная, че доверието се печели трудно, особено между такива като нас, но можеш да ми повярваш, че ако посветиш живота си на това да спреш Демонския легион, аз ще застана до теб, а когато всичко приключи, ще те наричам мой брат.

Елфът погледна човека до себе си и видя на лицето му твърда решимост.

— Защо имам усещането — рече той, — че си се озовал в необичайно положение?

— Защото не съм от хората, които се доверяват лесно, и през целия си живот съм гледал как хора, които обичам, умират. Открих, че ми е по-лесно да разчитам на себе си.

— Откровено признание.

— Гуламендис, аз не съм горделив. Суетен съм, но това не е същото. Не съм постигнал в живота си много неща, с които да се гордея. — Кимна към Сандрина. — Тази млада жена например имаше чувства към мен, а аз я отхвърлих грубо.

— Значи това обяснява защо те гледа така — рече елфът.

— Тя е силна жена, много по-силна от мнозина мъже, които познавам — не само със силно тяло, но и с несъкрушима воля. Но това, което не се вижда веднага, е, че е лесно ранима. — Той млъкна, сякаш потънал в размисли, и след малко продължи: — Силата й крие уязвимостта на нейното сърце. Като малка е била използвана от лоши хора и предполагам, че това е трябвало да я направи твърда и груба, но не е така. Не зная как е при вашата раса, Гуламендис, но при нас любовта често може да обърка много неща.

— И при нас не е по-различно, макар че сме имали повече време от хората да открием това, което наистина трябва да ценим. С брат ми все още се смятаме за младежи според представите на нашите сънародници. Подобно на теб, и ние сме изтикани в периферията на нашето общество, така че да открием жена, готова да сподели нашата стигма, не би било лесна работа. — Погледна към Сандрина. — Може би всичко това ще ти помогне да преодолееш пропастта между вас?

— Никога няма да успея да преодолея тази пропаст — отвърна тихо Амиранта, — но поне мога да избера да живея по-добър живот.

— Готов съм да се съглася с теб. Всеки иска по-добър живот.

— В такъв случай да се присъединим към другите и да видим с какво бихме могли да им помогнем.

Отидоха при останалите и откриха, че Пъг дава точни инструкции за това какво трябва да се направи и в какви срокове. Пъг каза на Гуламендис: