Връхлита страховит легион

— Никога досега не се е противило на заповедите ми. — Протегна лявата си ръка и произнесе нещо на език, който Пъг и останалите не разбираха. Амиранта обаче едва забележимо потрепери.

— Говори! — почти изкрещя таределският елф, помръдна пръсти и вероятно задейства някакво заклинание, защото джуджето се преви като от силна болка.

— Господарю, не! — В очите му се четеше и страх, и гняв.

— Със заклинание, дума и воля ти нареждам: разкажи ми за Демонския крал!

Гуламендис отново размърда пръсти и джуджето нададе болезнен вик. Магьосникът отпусна ръката си и то си пое мъчително дъх. После заговори шепнешком:

— Демонският крал е най-велик от всички! Той чува казаното и вижда стореното. Той расте и поглъща и никой не може да му избяга. — Изведнъж очите на джуджето се разшириха и то застина, като че го бяха ударили отзад, после очите му се подбелиха и то рухна.

Амиранта скочи, разпери ръце, обрисува невидим купол от енергия над градината и викна:

— Опасност!

Небето над тях изригна, спокойният следобед внезапно бе озарен от бушуващи жълтеникавобели пламъци. Въпреки мистичния щит топлината ги заливаше на могъщи вълни. Миг по-късно Пъг застана до чародея, произнесе свое защитно заклинание и топлината изчезна.

Гуламендис, отец-епископ Крийган и Сандрина също се бяха надигнали, а Джоми се бе хвърлил на земята.

Щом пламъците изчезнаха, Пъг завъртя ръка хоризонтално и произнесе ново защитно заклинание.

От единия край на къщата бликна сребрист сноп, който се стрелна в небето.

— Какво беше това? — попита Амиранта.

Пъг се огледа, за да се увери, че няма пострадали, после коленичи да прегледа джуджето.

— Вероятно е жена ми. Който и да е пратил тази мистична комета върху нас, ще си плати скъпо. Това е един гадничък номер, който тя е научила, преди да се срещнем. Ако нашият нападател не е подготвен със защитно заклинание, ще пострада. Този сребрист сноп изисква доста по-силна защита от магичния огън. Може да разтопи цяла къща. — Кимна към джуджето и каза: — Мъртво е. — Вдигна очи към Гуламендис и добави: — Поне така мисля.

— Мъртво, колкото може да е мъртво тук. Но там бавно ще възвърне формата си и… — Той посочи. — Вижте.

Тялото на джуджето постепенно стана прозрачно и накрая се изгуби като в мъгла.

— Както ви казах, там ще възвърне формата си и ще може отново да бъде призовавано.

— При демоните има мъртви и… мъртви — намеси се Амиранта. — Мислех по-късно да те питам как вашите воини са ги избивали.

— С всяко оръжие и заклинание, което е способно на това — отвърна Гуламендис.

— Значи това е един от вашите проблеми — обади се Джоми.

Двамата Повелители на демони го погледнаха и Амиранта каза:

— Да, той е прав.

Гуламендис кимна.

— Никой не ми повярва, когато казах, че ако не бъдат унищожени напълно, демоните не загиват, а само се отпращат обратно в тяхното царство.

— И след като се възстановят, могат да се върнат през всеки отворен портал — добави Джоми.

— Значи армиите им не могат да бъдат унищожени, а само временно забавени, така ли? — попита Томас.

— О, демоните могат да бъдат унищожавани — каза Сандрина. — Аз лично съм изтребила доста. Напълно и докрай.

Отец-епископът кимна в знак на съгласие.

— Магията на боговете е това, което ги унищожава. Ако можеш да зашеметиш някой демон за достатъчно дълго, та да произнесеш определено заклинание, той ще е напълно унищожен. — Но в гласа му се долавяше тревога. — Само че, Пъг, това са редки случаи. Повечето заклинания са за прокуждане. Не се спираме на разликата, когато учим другите, но всъщност по-голямата част от демоните, с които си имаме работа, накрая просто се връщат в демонското царство.

— Трудно ли е да се справим с тяхното войнство? — попита Томас.

— Невъзможно — отвърна старият свещеник, — дори ако повикаме на помощ всеки клирик, жрец, монах, както и бойните ордени. Всеки от тях ще може да се справи най-много с един-двама на ден. Това е трудна и изтощителна магия.

Пъг въздъхна измъчено.

В този момент в градината дотича Миранда и попита ядосано:

— Какво беше това? Половината ни къщи горят, учениците са изплашени, някои са и обгорени. Цяло чудо е, че никой не е загинал.

Магнус също се появи, готов за битка. Но като видя в какво настроение е майка му, реши да не се обажда.

— Как са Калеб и другите? — попита го Пъг.

— Всички са невредими, доколкото успях да преценя — отвърна Магнус. — Човекът, който вдигна тази бариера, спаси къщата, а тъкмо тук бе най-силната горещина. В другите къщи също избухнаха пожари, но вече се справихме с тях.

— Добре — каза Пъг. Обърна се към жена си и продължи: — Този ответен удар, който прати в посоката, от която дойде заклинанието — имаш ли представа къде е отишъл?

— Да. На югоизток, някъде в околностите на Куорските върхове.

— Значи някой там току-що е изживял големи неприятности — ако въобще е оцелял — заяви Пъг. Обърна се към Магнус: — Съобщи на всички, че сме на ръба на война. Отпрати най-младите ученици в домовете им или в Звезден пристан. Прати вестоносци да повикат всички наши служители. Искам всеки майстор магьосник да участва в съвета след няколко дни.