Връхлита страховит легион

Гуламендис мина през оживеното селце и не пропусна да забележи, че дори децата са се хванали на работа. Около петдесет войници бяха разквартирувани в къщите заедно със семействата си и скоро щяха да се заемат с лов, риболов и земеделие. Ако Демонският легион не се появеше — което му изглеждаше малко вероятно, или ако бъдеше разгромен — още по-невероятно, — мястото изглеждаше подходящо за заселване.

Той спря при последната къща и потропа на вратата.

— Момент — чу се глас отвътре и един стар елф подаде глава.

— Кой си ти?

— Гуламендис. Пътешествах по заповед на лорд-регента. Часовоят каза да ти се обадя.

Елфът излезе навън и по дрехите му Гуламендис определи, че е магьосник. Не бе имал често вземане-даване с членовете на Звездокръвния клан и не го познаваше.

— Застани там — каза възрастният елф и посочи.

Гуламендис застана на указаното място, а старият елф затвори очи, махна с ръка и Повелителят на демони усети във въздуха слабо присъствие на магия. След миг елфът отвори очи и рече:

— Да, ти си този, за когото се представяш.

— Опасявате се от шпиони? — попита Гуламендис.

— Опасяваме се от всичко — отвърна магьосникът сухо, но после се усмихна. — Но засега се натъкнахме само на катерици, мишки и няколко лисици. И все пак, докато не завладеем напълно долината, ни е наредено да сме максимално внимателни.

— Ясно — каза Гуламендис. — Трябва да вървя.

— Нека Звездите са с теб — отвърна старият магьосник и се прибра в къщичката.

Докато се спускаше надолу по склона отвъд селото, Гуламендис отново бе впечатлен от работата, която бе свършена. Пътят на миля от селото вече беше павиран. Двама млади геоманти командваха работници, които изсипваха кошове камъни край пътя. След това магьосниците използваха уменията си, за да ги превръщат в павета, с които застилаха пътя, осигурявайки гладко движение за пешеходци, коне и каруци.

Гуламендис им кимна, докато минаваше покрай тях. След още миля видя самотен галамант, майстор по засаждането, който копаеше малка дупка край пътя с обикновена пръчка. Сложи в дупката едно семе, засипа го с шепа пръст, затвори очи и махна с ръка и пред погледа на Гуламендис от дупката се подаде дръвче и бързо почна да расте. Беше блещукащо дръвче, типично за планетата Селборна. Мидкемия може и да беше техният роден свят, но таределите бяха взели от звездите всичко най-добро. Дръвчето щеше да достигне височина десет-дванайсет стъпки и да озарява пътя нощем с бледосинкавото си сияние. Гуламендис си даваше сметка, че тъкмо подобни открития бяха накарали сънародниците му да забравят древните си познания за живота в гората. Несъмнено елфите, с които се бе срещнал в Елвандар, не се нуждаеха от светлина, за да се придвижат нощем през гората.

Магията, прилагана от галаманта, караше дървото да расте с бесни темпове и да достигне зрелост за месеци вместо за години. Идната година по това време тук щеше да има стена от дървета, озаряващи пътя със сиянието си.

Гуламендис продължи, прехвърли още един хълм и пред него се ширна градът. Той спря и го загледа възхитено. Градът вече изглеждаше зашеметяващ и само Тарендамар щеше да може да се мери с него по великолепие, след като бъдеше завършен.

Външната стена бе почти готова. Огромните порти бяха направени с магия и заклинания, при това толкова изкусно, че можеха да се отворят с докосване на детска ръчица и същевременно да окажат яростна съпротива на ударите на тежък таран. Бяха боядисани в бяло, също както стените, които бяха облицовани с гранит или някакъв друг подобен камък, защото блещукаха на слънцето.

Над централния дворец стърчаха островърхи кули, виждаха се и още високи постройки. Гуламендис прецени, че ще има достатъчно място, за да се настанят оцелелите елфи от Андкардия, и дори повече. Ала не вярваше, че лорд-регентът би поканил техните далечни роднини от този свят да живеят тук. Вероятно просто се готвеше за бъдещото разрастване на таределите тук.

Влезе в града, без някой да му обърне внимание. Не можеше да не се възхити на това как строителите бяха съчетали яките стени и порти с толкова много блясък и великолепие. Забеляза, че на една от кулите край портала има разширение и в него се мярка нещо тъмно: лорд-регентът бе наредил да оборудват портата със смъртосеещи кули.

Въздъхна при мисълта за опасенията, водещи до подобни предпазни мерки, и закрачи забързано навътре. Вече виждаше централната част на метрополиса, с Павилиона на Звездите в центъра. Около него бяха засадени Седемте звезди. Древните митични дървета не му изглеждаха тъй внушителни, след като бе посетил Свещената гора в Елвандар.