Връхлита страховит легион

На юг се издигаше новият дворец на регента, все още недовършен, понеже повечето геоманти бяха пратени да работят върху външните защитни съоръжения. Ала и тези, които бяха тук, издигаха бързо стените и кулите и на някои от тях вече работеха и каменоделци. Дворецът — защото нямаше друга дума, която да опише сградата — беше в бяло. Вратите му бяха обрамчени с пурпурна кралска зидария, наподобяваща възлести въжета, усукани едно около друго; покривите и кулите сияеха на слънцето, облицовани с кварц или стъклен камък. Отдалече най-високата кула изглеждаше, сякаш е инкрустирана със злато.

Изкачи се по широкото стълбище към главния вход, като кимаше на поставените часовои. Лорд-регентът вече проявяваше своята склонност към помпозност и ритуали, защото тези войници бяха сред най-елитните и биха могли да останат на Андкардия, където да печелят скъпоценно време, докато сънародниците му се прехвърлят на Мидкемия.

Но като приближи входа, забеляза, че някои от почетните гвардейци наскоро са участвали в сражение: имаха превръзки под туниките и бяха явно изтощени. Със свито сърце си даде сметка, че това вещае края на битката за Андкардия. Тези воини бяха наградени за своята доблестна служба с включването им в личната гвардия на регента.

Щом влезе и пристъпи на мраморния под, някой отляво го повика. Беше Тандареи.

— Добра среща, Гуламендис.

— Добра и на теб — отвърна Гуламендис.

Магът учен заговори тихо:

— Преди да се срещнеш с лорд-регента, искаш ли нещо освежително?

Гуламендис знаеше, че това не е само проява на любезност, така че го последва в един малък апартамент, от който се виждаше централният площад. Тандареи му махна да идат до прозореца.

Укротителят на демони погледна надолу и видя, че там е в ход конструирането на съоръжение със скеле от златист метал, върху което бяха положени масивни сфери от шлифован камък и зъбчати колела, а над всичко това бе монтиран величествен кристал.

— Слънчева кула — каза Тандареи. — Нашият водач реши да впрегне слънцето, за да осигури енергия за защита на новия ни град.

— Смъртосеещите кули?

— Значи си ги забелязал.

— Не е трудно да ги пропуснеш, стига да вдигнеш глава. Виждал съм ги отблизо и преди, по време на битката за Антария, и не са от нещата, които бих забравил.

— Вярвам ти. Нямам желание да виждам как се използват.

— Дадоха ли име на града?

— Не, но всички го наричат Е’бар, така че предполагам, че ще е това. Кажи ми какво откри.

Гуламендис седна, докато магът наливаше вино. Отпи и си помисли, че вкусът е като на това, което му бе предложил Пъг на своя остров.

— Много е добро.

— Тукашно е — каза магът. — Пратихме конен отряд на изток и донесоха богата плячка.

— Нападнали сте местните?

— Едно малко градче. Постарахме се да изглежда така, сякаш са се завърнали моределите. Войниците носеха тъмни наметала. Дори са се постарали да оставят фалшиви следи, водещи в друга посока.

Гуламендис си помисли за това, което бе видял, и как брат му е бил засечен и наблюдаван от един наталски рейнджър, и каза:

— Тандареи, не бива да подценяваме хората. Сред тях има доста способни и тези лъжливи следи няма да ни прикриват дълго. А и магьосниците им не са нещо, с което да не се съобразяваме.

— Зная — отвърна Тандареи. — Настоях за максимална предпазливост и въздържание и за малко да изгубя мястото си в Събора на регента.

Гуламендис се облегна на меките възглавници и въздъхна.

— Ще е доста трудно да убедим тези хора да ни вярват, да се съюзят с нас срещу Демонския легион и същевременно да не плячкосваме градовете и селата им.

— Лорд-регентът не се интересува от съюзници. По-скоро от поданици. — Тандареи погледна към прозореца и добави: — Завладян е от идеята да създаде нов дом за нашия народ и не желае да чуе нищо друго. Сигурен съм, че замисля да настъпи срещу нашите съседи веднага щом приключи с подготовката.

— Трябва да докладвам час по-скоро на лорд-регента — заяви Гуламендис. — Но преди това ще ти кажа какво открих. — Набързо, ала с нужните подробности, Гуламендис разказа за случилото се при кралицата и после на острова на магьосника. Пропусна само един детайл, и той бе за Томас, но не искаше да отклоняват посоката точно сега. Знаеше какво вълнение ще предизвика новината, че в Елвандар живее валхеру.

Магът го слушаше мълчаливо и когато Гуламендис приключи, премина към въпросите. С това разговорът им се удължи с още половин час и накрая Тандареи заяви:

— Изглеждат ми доста впечатляващ народ.