Връхлита страховит легион

— Вече ни спомена за тях — каза Томас. — Но нямаме избор. Не можем да останем бездейни при заплахата от нашествие с подобни мащаби. Островното кралство също ще реагира, след като Алистан от Натал докладва на принца в Крондор. Без съмнение ще пратят от Каре или Тулан конен отряд, за да разузнае. Джуджетата на Долган също ще пратят някого да държи под око твоите сънародници.

— Не смятам, че това ще остане без последствия — рече мрачно Гуламендис.

— Защо? — попита Пъг.

— Защото лорд-регентът нареди всеки, който премине без разрешение границата ни и навлезе в нашата долина, да бъде убиван на място.

— Какво!? — възкликна Томас. — Вашата долина?

— Нашият народ е пред заплаха от изтребление — отвърна Гуламендис. — Готови сме да се окопаем дълбоко и да воюваме с всеки, който се изправи срещу нас — хора, джуджета и дори елфи, макар и да сме роднини с тях. По-добре ми позволете да се явя сам пред Събора и да докладвам, че съм осъществил контакт и че вие сте заинтересувани да попречите на демоните да се появят тук.

Томас погледна Пъг и той кимна.

— Добре — заяви Бойният вожд на Елвандар. — Мога да повикам дракон и да те откарам недалеч от вашите гранични постове.

— Не е необходимо — каза Повелителят на демони. — Ще призова прилеп. — Видя изражението на Пъг и побърза да добави:

— Ще е напълно под мой контрол и ще го пратя обратно веднага щом пристигна.

— Свободен си да отпътуваш когато пожелаеш — каза Томас, — но предупреди вашите водачи, че ще пристигна при вас до три дни. Връщам се при моята кралица и после ще отпътувам за вашия нов дом. Ще доведа и членове на съвета, а после ще седнем с вашия регент и ще обсъдим какви действия да предприемем, ако се появи Демонският легион. Но, Гуламендис, смятам, че вашите водачи трябва да променят отношението си към онези, които доближават границата на планините около поселището ви. Въпреки увереността на твоите сънародници в тяхното превъзходство вие сте съвсем малочислена група, пострадали сте сериозно от тежка война и се нуждаете от помощ. Трябва да се отнасяте с уважение към тези, които идват при вас, водени от любопитство или по случайност. — Пропусна да го отбележи, но беше ясно, че в противен случай ще е недоволен не само той, а и валхеру. Елфът кимна, поклони се на присъстващите и се обърна към Амиранта:

— Трябва при първа възможност да си поговорим. Имаме да обменим много опит.

— Съгласен — рече чародеят и на свой ред се поклони почтително.

Докато се приготвяше да си тръгне, Гуламендис продължи:

— Пъг, има много неща, които научих от теб и от всички вас. Но аз не съм типичен представител на своя народ. — Кимна към Томас и продължи: — Твоят приятел може да ти разкаже за един наш разговор и тогава ще разбереш, че бях съвсем искрен, когато казах, че не бихме гледали с добро око на нежелани гости, докато не се уверим, че сме в безопасност. — Вдигна лице към небето и добави: — Родният дом. Смятах го за мит, а ето ме тук, под небето на моите предци. — Погледът му отново се спря на Томас. — Лорд Томас, не мисля, че съм най-добрият посредник. Моите сънародници все още ме винят за нашествието на демоните. Каквото и да им казвам, няма да се откажат от идеята, че там някъде има портал, през който нахлуват тези чудовища.

— Портал? — попита Пъг. — Не ни спомена за това.

— Защото е почти мит, просто слух. Говори се, че един Укротител на демони, преди да бъде екзекутиран, поискал да го изправят пред Събора на регентите и заявил, че е сигурен, че демоните идват в нашия свят през свой портал. Не признал откъде черпи тази информация, макар че може да го е научил от някое от призованите чудовища. Но ако е така и се докаже, поне ще простят на тези като мен, които са се посветили на тази наука.

— Аз зная, че има такъв портал — заяви със спокоен глас Пъг.

За пръв път на лицето на Гуламендис се изписа надежда.

— Откъде знаеш?

— Бях там.

17. Твърда решимост.

Гуламендис беше изумен.

— Бил си там?

— Нарича се Шила.

— Шила?

— Светът, от който сааурите — раса, която сега живее на нашия свят — са били прогонени от демоните. Вероятно това е и мястото, където Макрос се е сражавал с Маарг, демонския крал.

Гуламендис бавно седна отново.

— Маарг?

— Чували сме легенди… — почна Амиранта.

Гуламендис се изправи и произнесе заклинание. Миг по-късно се появи джудже — истински двойник на призованото от Амиранта, все още обгърнато в разсейващ се дим. Изглеждаше стреснато от присъствието на толкова много хора и почти проплака:

— Господарю?

— Разкажи ни за Маарг — нареди Гуламендис.

Джуджето подскочи изплашено и се огледа, сякаш търсеше път за бягство.

— Не! — извика пискливо. — Не! Не! Не!

Дребосъкът очевидно бе ужасен, но Гуламендис протегна ръка и заповяда:

— Разкажи ни за Демонския крал!

Джуджето продължаваше да се озърта с изплашено и злобно изражение — като че ли едновременно обмисляше дали да побегне, или да нападне. Приклекна и вдигна ръце.

— Не! Не! Не!

Гуламендис присви очи и заговори: