Връхлита страховит легион

— Защо не попитате тогава? — обади се Джоми.

— Кого да попитаме? — хладно каза Гуламендис.

— Ами демоните. — Джоми се ухили.

Амиранта се ококори. После се засмя и възкликна:

— О, богове и бездни!

Звездният елф се намръщи, но след миг също се разсмя.

— Изглежда, нашият млад приятел е забелязал нещо, което пропускаме — каза Амиранта. — Прекалено много се съсредоточаваме върху творенията и забравяме да се позанимаем със съществата, които използваме в работата си.

— Тоест? — попита Крийган.

— Тоест — повтори Амиранта и се надигна, — защо просто не повикаме някой демон и не започнем да му задаваме въпроси!

И с един-единствен жест и дума направи заклинание и насред помещението блъвна облак черен дим и от него се появи джудже със синкава кожа.

— Налнар! — извика Амиранта. — Призовавам те!

— Господарю — отвърна създанието и огледа останалите.

Гуламендис се засмя доволно и каза:

— Това е Чокин.

— Чокин? — попита Пъг.

— Имах едно джудже, което ми служеше. Всъщност бяха две, Чоял и Чокин. Този ми прилича на Чокин.

Джуджето се обърна към Гуламендис и попита с висок и писклив гласец:

— Чокин?

— Познаваш ли Чокин? — попита Амиранта.

Налнар закима и отвърна:

— От една кръв сме, но той е по-голям от мен. Чоял пък е по-млад.

— Братя ли сте? — попита Гуламендис.

— Какво е братя? — отвърна с въпрос джуджето.

— От една майка и един баща — обясни чародеят.

— Майка? Баща? Не те разбирам, господарю.

— Изглежда, те нямат родители — рече Джоми, втренчил очарован поглед в дребното същество от демонското царство: първото, което — колкото и да му се струваше странно — не се опитваше да го убие.

— Какво искаше да кажеш с това, че сте от една кръв? — настоя Амиранта.

— Пръкнали сме се едновременно. Чоял, Чокин, Ланлар, Джодо, Такеш, Тадал, Нимно, Джадру и аз, Налнар! Деветима. Но Джодо и Ланлар ги няма вече. Седем само останахме. — Сведе глава и на лицето му се изписа печал.

— Какво стана с твоите… братя? — попита Амиранта.

— Изядоха ги — отговори джуджето. И после попита: — Защо господарят вика Налнар?

Амиранта се обърна към Пъг.

— Има ли нещо, с което да го почерпим? По-разговорчив е, докато се храни.

— Разбира се. Какво да донесат?

Амиранта погледна джуджето, на чието лице вече се четеше ентусиазъм, и рече:

— Просто сирене и хляб, може би и наденички и плодове, изобщо каквото има.

Джуджето изглеждаше развълнувано от идеята за хапване. Пъг използва уменията си, за да повика един от учениците, и му нареди да донесе храна от кухнята.

Докато чакаха, дойде Сандрина, с нови дрехи и прекрасна лъскава броня. Дори си бе поставила нагръдник с герба на ордена. Отец-епископ Крийган погледна Пъг и каза:

— Впечатляващо. Откъде намерихте нагръдника?

— То да е само той — каза Сандрина. — Откъде са намерили броня, която да ми е по мярка?

Пъг се подсмихна.

— Имаме си източници.

Джуджето заподскача развълнувано и се развика:

— Садрина! Налнар обича Сандрина!

Тя го изгледа учудено.

— Налнар? — Присви очи към Амиранта и добави: — Пак ли твоите фокуси?

Амиранта не каза нищо.

— Стигнахме до извода, че въпреки обширните познания на Амиранта и Гуламендис за демоните все още сме невежи относно тяхното царство — обясни Пъг. — Затова решихме да разпитаме един от неговите обитатели.

— Опитът ми с тези дребосъци — каза Сандрина — ме е убедил, че са малко по-интелигентни от кучета, но склонни към простащини и неподчинение. — Погледна Амиранта. — Защо не Дартея? Сигурен съм, че доста често сте си бъбрили двамката.

— Дартея? — попита Джоми. — Коя е Дартея?

Сандрина не сваляше отровен поглед от Амиранта. Чародеят изглеждаше засрамен. Тя продължи:

— Не всички обитатели на демонското царство са толкова грозни. Някои са дори… красиви.

— Сукуб ли? — възкликна с отвращение отец-епископът.

— Сукуб? — повтори Джоми. — Какво е сукуб?

— Сукубите са женски демони — обясни нетърпеливо отец-епископ Крийган, — които се отличават с невероятна красота и умение да прелъстяват.

Амиранта си пое дъх и заговори:

— Тези легенди са доста пресилени. — Огледа присъстващите и продължи: — Всеки демон оцелява, както може, в зависимост от дарбата, която той… или тя притежава. Сукубите са… надарени със способността да наподобяват жени с рядка хубост, принадлежащи към различни раси. Но това е само илюзия.

— Брат ми щеше да е очарован от подобна илюзия — засмя се Гуламендис. — Това е по неговата специалност.

— О, стига приказки! — тросна се Амиранта. — Вече прехвърлих стоте и отдавна престанах да се занимавам с подобни неща. Надживях сума ти любовници и ако реша да потърся утеха с човек, за когото съм сигурен, че ще е до мен поне през следващите сто години, това си е моя работа.

Сандрина се изчерви. Очевидно едва сдържаше гнева си, но премълча. Амиранта се обърна към нея.

— Казах ти го три пъти вече, но ще го повторя пак. Ако съм те обидил по някакъв начин, съжалявам. — Смръщи вежди и добави: — Но не съм ти се клел във вярност. Щом не можеш да ми простиш, това е твой проблем, а не мой. — Обърна се към Пъг: — Нещо против да се върнем към темата, която обсъждаме?