Връхлита страховит легион

— Никога не съм срещал демон, който се е задържал някъде достатъчно дълго, че да умре от глад.

Елфът се усмихна и кимна в знак, че е съгласен.

— Случвало се е да храня някои, докато са ми полезни, но когато приключа, ги прогонвам обратно в тяхното царство. Докато не се срещнахме с Демонския легион, никога не се бях замислял как би се държал един свободен демон в нашия свят.

— На мен пък ми се е налагало да гоня свободни демони — отвърна Амиранта. — Без да се хваля, ще кажа, че съм отървал този свят от няколко зли създания.

— Не се и съмнявам — обади се със сух глас отец-епископът.

Амиранта отново насочи вниманието си към Гуламендис.

— Ако някой не особено опитен и слабоволев Укротител на демони надцени способностите си, може да изпусне призования демон. През последните няколко години преследвах поне десетина такива.

На вратата на градината се появи Джоми и Пъг му махна да влезе.

— Миранда замина — докладва червенокосият. — Каза ми да ти предам, че ще се върне скоро. — Огледа се и попита: — Да си вървя ли?

— Не, остани — каза Пъг. — Скоро ти също ще се забъркаш във всичко това.

Джоми кимна и седна до Томас.

— Сред моите сънародници аз съм донякъде низвергнат — призна Гуламендис. Забеляза, че Амиранта се усмихва с разбиране, и добави: — Мнозина винят мен и други като мен за нещастията, които ни споходиха.

— Макар да разполагате с доказателства, че демони са нападали и други светове, преди да се появят на вашия, така ли?

Гуламендис кимна и каза тъжно:

— Моите сънародници по природа са по-склонни да търсят виновни, отколкото да се справят с проблемите.

— Доскоро не се бяхме сблъсквали с проблемите, за които говориш — отбеляза Амиранта. — Дори сега не съм убеден, че става въпрос за заплаха с подобни мащаби. Почти съм сигурен, че моята неочаквана среща с демона бе дело на определен човек, който цели да предизвика хаос с някакви свои цели.

— Почти или съвсем? — попита Гуламендис.

— Съвсем. Той се намеси, докато призовавах демон, и едва не ме погуби. Опитах се да повикам познат демон, а вместо това се изправих срещу опасен боец, какъвто не бях виждал никога.

— Невероятно. — Елфът поклати глава. — Не бях чувал някой да се намесва по подобен начин при заклинание за призоваване. Случвало се е да ме прекъсват, но никога… да променят процеса. — Той присви очи. — Това би изисквало магия с невероятна сила…

— И умение — добави чародеят. — Промените в заклинанието трябва да се извършват в строго определени моменти.

Двамата експерти по демони очевидно бяха на прага да потънат в дискусия върху тънкостите на занаята си, така че Пъг реши да се намеси.

— Изумен съм не по-малко от вас, но трябва да обсъдим един много по-важен въпрос — а именно: защо?

— Защо? — повтори Амиранта. — Както вече казах, брат ми се опитва да ме убие от години.

— Брат ти? — попита Гуламендис.

— Ще обясня — рече Амиранта и се обърна към Пъг. — Учуден съм, че е развил подобни умения, а не че се опитва да ме убие.

— Защо точно сега обаче? — попита Пъг. — След всички тези години и по начин, който със сигурност ще предизвика хаос? Ако е толкова могъщ, колкото казваш, и знае къде си, защо просто не хвърли върху теб огнена топка или нещо подобно?

— Заклинанията за огън са част от проактивните магии — обясни Амиранта и Гуламендис кимна в знак на съгласие. — Но разбирам за какво говориш. Би могъл да стовари някоя канара върху мен, докато вървя през планините.

— Освен ако не може да те вижда — добави Джоми. И когато всички се извърнаха към него, побърза да вметне: — Извинявам се.

— Няма за какво — рече Пъг. — Идеята ти е добра.

— Което означава, че ме вижда с магия, а не чрез зрението си — каза замислено Амиранта.

— Значи може да е навсякъде — каза Гуламендис. — Но за да те засече, е необходимо ти да направиш някое заклинание.

— Точно това си мислех — рече Пъг. — Въпросът е как успява да те проследи, докато викаш демон?

Гуламендис поклати глава.

— Това ще изисква невероятно умение… дори според представите на моите сънародници.

— Вече двеста години изучавам различни магии — каза Пъг — и непрестанно откривам нови неща. Въпреки това не мога да си представя как го е постигнал брат ти.

— Може би защото познава магичния ми почерк. Както ти познаваш почерците на жена ти и синовете ти.

— Но как разбира къде точно се намираш, когато се заемеш с някое заклинание?

— Тъкмо в това е въпросът — отвърна Амиранта.

— Шпиони? — подхвърли Джоми.

— Само Брандос и вероятно жена му Саманта знаят къде се срещам с демоните. Вярвам им като на членове на моето семейство.

— А какво ще кажеш за демони шпиони? — попита Джоми. — Не зная точно как работят тези заклинания, но може би той държи някъде демон, който го предупреждава, когато ти призовеш друг демон.

Амиранта и Гуламендис го погледнаха стреснато. Първи заговори човешкият Укротител на демони.

— Нямам представа дали…

— Дали е възможно въобще — уточни елфът.

Джоми сви рамене.

— Вие сте експертите по демоните. Вие кажете.

Гуламендис като че ли малко се ядоса от забележката му, но не каза нищо.

— Както посочи Пъг — рече Амиранта, — има още много неща, които не знаем.