Връхлита страховит легион

— Да вярвам вероятно не е най-точната дума. Разчитам на тях дотолкова, доколкото се подчиняват на волята ми и ми казват това, което ме интересува, защото знаят, че: съм по-силен от тях. Знаят, че мога да ги унищожа или да ги прогоня обратно в демонското царство.

— И какво са ти казвали? — попита Пъг.

— Те имат градове и нещо, наподобяващо социална организация — продължи Амиранта. — Градове не в смисъла, който влагаме ние, защото това са по-скоро пещери в планини, така че кошери ще е по-добра аналогия. Хранят се едни от други постоянно, но не разбирам напълно защо го правят. Не съм сигурен, но ми се струва, че те никога не умират. Мисля, че съзнанията им се поглъщат от други демони или че по някакъв начин се връщат във фундаменталната същност на своето царство.

— Може би е така, инак досега да им е свършила храната — рече Джоми.

— Именно — потвърди Амиранта. — Нямат ферми, не ловят риба и доколкото ми е известно, на световете им няма никакви други твари.

Пъг си припомни колко чуждо му се стори Дасатското царство от второто равнище на съществуване и колко по-различни са демоничните светове и рече:

— Може би това е нещо, което никога няма да разберем. Но да се върнем към настоящите ни проблеми. Сааурците са раса на воини и магьосници, равни на всички други, които съм познавал, а демоните ги смазаха само за седемнайсет години. Сааурската империя бе разположена на цял един свят и във войната с демоните загинаха милиони. Тревогата ни е защо сега демоните започнаха да се появяват все по-често на Мидкемия?

— Има няколко възможни обяснения — рече Амиранта.

— Бих искал да ги чуя всичките — заяви Пъг. — Но за момента ще те помоля да се задоволиш с най-вероятното.

— Някой ги вика тук.

— Брат ти? — попита Пъг.

Амиранта кимна.

— Поне този, който се опита да ме убие, ме наведе на подобна мисъл. Всъщност това бе причината да ида при Каспар. Исках да разкажа на някого, че се случва нещо лошо. И ако брат ми е в състояние да променя моите заклинания и… — Амиранта въздъхна. — Това означава, че или е станал по-силен, отколкото смятам за възможно, или се е съюзил с други. И в двата случая последствията ще са лоши.

— На кого служи той? — попита отец-епископ Крийган.

— На себе си — отвърна Амиранта.

— Това май ви е семейна черта — подметна Сандрина.

Амиранта не обърна внимание на презрителната й забележка и продължи:

— Беласко може да не е луд като Сиди, но не е и съвсем с ума си. Когато се ядоса, прави неща, които… — Той повдигна рамене. — Сиди беше луд и следователно непредсказуем. Не съм сигурен, че знаеше защо върши и половината неща, които вършеше. От дете беше изпълнен със странни желания, импулси и нужди. За разлика от него, Беласко се подхранва от омразата. Мрази всичко, което не може да има, да контролира или да разбере.

— Значи има доста неща за мразене — подсмихна се Джоми.

— Така е — рече Амиранта. — Ако срещне някой или нещо, като например хората, които Сандрина нарича Черните кепета, и те му обещаят още по-голямо могъщество или по-добро разбиране, с други думи, разбудят суетата му или се заиграят с неговите желания, той ще е готов да им служи. И съм сигурен, че докато го прави, непрестанно ще мисли как да постави и тях под своята власт или да ги унищожи, но това е вече друга тема. За момента той или изпълнява нечии чужди заповеди, или следва свой план. И в двата случая, изглежда, е твърдо решен да доведе на нашия свят някои доста неприятни същества. Демонът, с който се срещнах, същият, с който започна това приключение, не приличаше на нищо, с което се бях сблъсквал. Беше едновременно боен демон и познавач на заклинания. Просто не мога да ви обясня колко безпрецедентно е подобно нещо. В нито една книга, при нито един мой експеримент не съм се сблъсквал с подобно създание. Демоните се делят по правило на две основни групи — като заклинателите сред тях са по-малката. Тяхната раса цени грубата сила и магията им често е повърхностна и примитивна. Тези, които прилагат заклинания, по правило са по-умни, умеят да манипулират другите, да ги мамят и подвеждат.

— Което ми напомня нещо — прекъсна го Сандрина. — Как е Дартея?

Амиранта се намръщи, но явно реши да не обръща внимание на подмятането й и каза:

— Често съм се питал как ли дребни създания като Налнар въобще оцеляват.

— Според нас — заговори Пъг — социалната им система се гради на определена доза преданост, на търсене на закрила от по-силни демони, заемащи по-високо положение в йерархията. Маарг властваше чрез своите капитани, а те имаха свои слуги. Предполагам, че дребосъците като твоя Налнар също изпълняват определена функция, вероятно събират информация или дори чистят изпражнения. Каквато и да е истината, ясно е, че информацията ни е оскъдна и се нуждаем от още данни. — Погледна замислено Амиранта и продължи: — С какво би могъл да ни помогнеш?

— С каквото смятате за необходимо — отвърна чародеят. — Дори брат ми да не беше замесен в тази история, пак бих я сметнал за интригуваща. Мисля, че попаднах на точното място в точното време.

Един студент почука на вратата и пъхна глава.

— Господарю?