Връхлита страховит легион

Историята му придоби епични размери, когато стигна до момента, в който елфите станали господари на целия свят. Разказваше за това как изкуството процъфтявало, как се развивала музиката, лечителството и занаятите. Как срещнали други раси — И не скри колко твърди били спрямо тях таределите. Как изтребвали до крак всички, които отказвали да им се подчинят. А се подчинявали много малко.

Как подчинените раси постепенно измрели и след няколко столетия на всички светове на Клановете на Седемте звезди останали да живеят само елфи.

Пъг изглеждаше напълно невъзмутим, но Томас, който го познаваше добре, виждаше, че е дълбоко развълнуван и обезпокоен. Таределите бяха сурови и непрощаващи създания — и на всичко отгоре твърде могъщи.

— Близо хилядолетие сме се радвали на непрестанно процъфтяване и мир — продължаваше Гуламендис. — После открихме един нов свят. Свят без живот, макар някога там животът да е бил в изобилие. Видяхме останки от сгради, следи от изчезнали цивилизации. Натъкнахме се и на портал между звездите, от тип, който ни беше непознат. Тези, които работеха с портала, разкриха тайните му и го отвориха към друг свят. И там бяха демоните.

Огледа присъстващите и попита:

— Някой от вас сблъсквал ли се е с демон?

— Всеки, при един или друг случай — отвърна Пъг.

— Ти можеш да ги призоваваш, нали? — обърна се Гуламендис към Амиранта.

— Да — каза Амиранта. — Мога.

— Значи знаеш по-добре от другите какво е необходимо, за да се прехвърли демон от техните царства в нашето измерение.

— Знам — потвърди Амиранта. — Това е сложна и трудна за овладяване магия.

Елфът продължи с усмивка, която можеше да се нарече иронична:

— Затова има толкова малко като нас с теб. Оцеляват само тези с дарбата да го правят. — Помълча малко, сетне заговори отново: — Ние сме изследователи и много векове сме използвали нашите транспортни портали, които наричате „разломи“, за да достигаме други светове. Повечето от тези светове са необитаеми, но ние не сме се отказали. Някъде преди двеста години някои заговорили, че трябва да открием този свят, който наричаме роден, света, на който се е появил нашият народ. Имало и други, които смятали, че светът е разрушен по време на войната между валхеру — той погледна Томас — и новите богове. Други обаче мечтаели да го открият, съхранен и красив, какъвто е в древните сказания. И така до днес. — Погледна отново Томас. — Макар че се опасяваме, че на този свят ще срещнем предишните си господари. — Пое си дълбоко дъх. — Докато не срещнах Томас, и аз вярвах, че ако тук се изправим срещу валхеру, вече имаме достатъчно сили, за да ги победим. — Сведе очи. — Страхувам се обаче, че тъкмо гордостта ни е причината да станем жертва на демоните.

— Разкажи за демоните — подкани го Пъг.

— Един от нашите изследователи се натъкна на свят, опустошен до невъзможност. Голи скали, пусти океани и само следи от някогашно съществуване.

— Какво ви накара да си помислите това? — попита отец-епископ Крийган.

— Макар че този свят беше пуст, се натъкнахме на руини от огромни градове. Намерихме предмети, принадлежали на съществата от този свят. В градовете имаше запустели градини със затлачени напоителни канали. Пресметнахме колко вода е текла по тях и разбрахме, че този сега прашен и пуст свят някога е бил покрит със зеленина. Видяхме поля, също с напоителни канали, над които сега свирепстват горещи ветрове и отвяват дори пясъка. От степента на разрушение на постройките преценихме, че бедствието е настъпило преди повече от век. Ала от великата раса, обитавала този свят, не открихме и следа. Дори кости. Нищо, което да ни подскаже какви са били и как са изглеждали. Предполагаме, че не са били великани, защото вратите им са по нашите мерки, ала същевременно са строили гигантски паметници, грандиозни каменни пирамиди. Намерихме произведения на изкуството, рисунки и гоблени, но по тях също не може да се съди за създателите им, защото повечето са абстрактни. И все пак от всичко, което открихме, предполагаме, че това е била раса, родееща се с джуджетата. Може би са имали библиотеки и училища, ала не намерихме нищо такова. Градовете им са опустошени от пожарища и можем само да се чудим кой е причинителят на тази общопланетна катастрофа. В една катакомба, под голяма каменна плоча, открихме изписани на стената знаци. Боята е устояла на времето. На нашите Хранители на познания им трябваха години, за да разчетат написаното, и то гласи: „Защо нашите богове ни изоставиха? Защо сме обречени да загинем?“ И после една дума, която не успяха да преведат, следвана от „… са пред тази зала. Скоро ще настъпи краят. Ако някой прочете това, отронете сълза за…“ и още една дума, която не успяхме да разчетем.

— Демони? — попита Амиранта.

— По-късни данни ни наведоха тъкмо на тази мисъл.

— Ако демоните по някакъв начин са се добрали до този свят и са започнали да го опустошават — каза Пъг, — накрая всички живи същества са били изтребени. И тогава те са се нахвърлили един срещу друг. А последният е издъхнал от глад.

Амиранта и Гуламендис се спогледаха и чародеят каза: