Връхлита страховит легион

— Отче-епископе — продължи Пъг, — една от причините вашият върховен жрец в Риланон да ни запознае преди много години бе, защото много от това, което се случва тук, е в служба на един по-висш ред, факт, скрит за мнозинството от работещите при нас. — Той премести поглед от едно лице на друго и накрая го спря на Непреклонния рицар. — Всички вие сте постъпили на служба по различни причини, или поне така предполагате. Твоята роля — рече той на Амиранта — все още не ми е съвсем ясна, но подозирам, че е било жизненоважно да те намерим. Демони започнаха да се появяват на неочаквани места, без да бъдат призовани. — При тези думи очите на Амиранта се разшириха, но той не каза нищо. Пъг помълча малко, после продължи: — Отец-епископът Крийган, Джоми и Миранда го знаят, но вие двамата не. — Той посочи Амиранта и Сандрина. — Сред общността на този остров ние служим на една по-възвишена клауза чрез организация, наречена Конклав на сенките. Необходимостта налага да сме тайна организация, поддържаща специални връзки с управниците на трите най-могъщи нации тук на Триагия.

Крийган добави:

— Което също така означава, че те оказват въздействие и върху по-малките кралства.

— И като се има предвид ролята на Каспар за появата ми тук — каза чародеят, — въздействието й се простира чак до кралство Мубоя от другата страна на света.

Изглеждаше искрено впечатлен.

— Освен това поддържаме контакти с други групи, включително с няколко от големите Храмове. Целта ни е не да ги приобщаваме към нашата кауза или да ги поставяме под наше влияние, а да действаме заедно, като служим на едно по-голямо добро.

— И това по-голямо добро е? — попита чародеят.

Джоми се изсмя пресипнало, после каза:

— Оцеляването на света. — Наведе се напред и усмивката изчезна от лицето му. В този момент Амиранта виждаше пред себе си не млад мъж, а истински ветеран. — Бил съм свидетел на какво ли не. Оцелявал съм там, където мнозина щяха да загинат, в ръцете ми са умирали хора, към които съм бил привързан. — Спря за кратко, сетне добави: — Няма човек в Конклава, за когото не бих дал живота си, и съм сигурен, че всеки един от тях би постъпил по същия начин. И това не е сляпа привързаност. Тези хора имат принципи.

— Достатъчно, Джоми — рече Пъг. — Не сме тук, за да убеждаваме Амиранта, че сме представители на доброто, а нашите противници са служители на злото.

Чародеят се усмихна.

— Не е необходимо. Вече го зная. Или поне зная, че смятате, че служите на доброто.

— Точна забележка — подхвърли Миранда.

Чародеят си позволи още една усмивка.

— Мнозина от тези, които са се опитвали да ми видят сметката, са мислели, че го вършат в името на доброто.

Джоми се разсмя.

— И аз имам подобни наблюдения.

— Та за демоните — подкани нетърпеливо Сандрина.

— Да — каза Амиранта. — Какво знаете за царството на демоните?

— Те обитават няколко нива на реалността — поде Пъг. — Същите, които се смятат за Първия кръг на Ада.

Джоми прихна.

— Понякога ми се струват прекалено великодушни. — Зърна изражението на Миранда и рече: — Добре де, млъквам.

— Воювахме с демоните на един свят на име Шила, родина на сааурите, и успяхме до се доберем до коридора, по който бяха дошли. Разрушихме разлома между Шила и този свят и избягахме. — Пропусна да отбележи, че Макрос, бащата на Миранда, бе загинал, удържайки най-могъщия демон от Петия кръг, за да могат те да избягат. — Знаем, че демоните се командват от едно същество на име Маарг и че той има свои капитани. Но за тях не ни е известно кой знае колко, освен че преди около сто години първият му капитан се е казвал Тугор. Те разполагат със свое разузнаване, но то не прилича на нашето.

— Съгласен — рече Амиранта. — Досегашният ми опит потвърждава, че те притежават известна хитрост, дори са умни, но творческите им способности са ограничени.

Пъг кимна и каза:

— Изглежда, горните светове ги привличат както светлината нощните пеперуди.

— Именно — потвърди Амиранта. — Тъкмо по тази причина всяко призоваване трябва да включва заклинание за обуздаване, инак чудовището ще разкъса всеки, до когото се докопа. Дори дребосъци като моя Налнар могат да се окажат големи пакостници. — И продължи с усмивка: — Той е голям почитател на кексчета.

— Повечето от тези, които срещнахме ние, предпочитаха месо — подметна Миранда.

— Което си е вярно — потвърди Амиранта. — Но смятам, че тези от тях, които са на по-високо ниво, могат да черпят живителна енергия направо от съществата около себе си, като използват специални магични умения.

— Ние знаем, че те имат своя магия — рече Пъг, — от един демон, който убеждаваше всеки, който го види, че е Изумрудената кралица. Използваше илюзия.

— Това не го знаех — отвърна Амиранта. — И никога не съм виждал демон със сила да създава илюзия около себе си. Изненадан съм, че това е възможно. Демоните са доста праволинейни и предвидими в своята магия. Ако мога да вярвам на това, което са ми казвали неколцина от тях…

— Да вярваш? — прекъсна го Миранда. — Имаш демони, на които можеш да вярваш?