Връхлита страховит легион

— Брандос ще трябва да се върне у дома, инак жена му ще набучи главата ми на кол, но аз ще остана да помогна с каквото мога. — Усмихна се. — Освен това тук има доста неща, които разпалват любопитството ми, защото вие прилагате заклинания, за които дори не бях чувал. Както казах, за тези от нас, които практикуват така наречените тъмни изкуства, съществуват малко възможности да се срещат и общуват с други магьосници.

— Съгласен съм — каза Пъг.

Появи се Сандрина, придружена от един от учениците на Пъг. Непреклонният рицар от ордена Щит на слабите носеше мъжка туника, панталони и сандали. Пъг я покани с жест да седне при тях и тя се настани до Миранда, точно срещу Амиранта.

— Наспа ли се? — попита я Миранда.

— Да — отвърна младата жена, макар и да личеше, че още е изтощена.

— Трябваше да оставиш на изцерителите да ти видят раните.

Миранда взе една купа и си сложи ядене.

— Нищо им няма. Прегледах ги сама да проверя дали някоя не е забрала. Ще ми останат много хубави белези.

— Има един жрец на Килиан, който може да накара белезите да се стопят — каза Миранда.

— Защо? — попита Сандрина. Извърна очи към Амиранта и добави: — Белезите ми напомнят, че небрежността е най-краткият път към болката.

Амиранта наклони леко глава, сякаш в знак на съгласие, но не каза нищо.

— В такъв случай — понадигна се Брандос, — ако повече не съм ви нужен, ще ида да се поразтъпча. Напоследък, ако седя на едно място, често ми се придремва. Изглежда, това е първият признак на наближаващата старост.

Миранда се усмихна и отвърна:

— Ще накарам някой от учениците да те разведе наоколо. Има места, където е по-добре да не влизаш неподготвен. — Даде знак на един млад мъж с тъмна роба, той се приближи и Миранда му нареди да покаже на Брандос останалите постройки.

Пъг се обърна към Амиранта:

— Искаш ли и ти да се поразходиш?

— Ако нямаш нищо против — отвърна чародеят, — предпочитам да остана тук и да почакам Крийган.

Пъг и Миранда се спогледаха, но не казаха нищо.

— Пратихме вест на всички наши агенти, че Сандрина е тук — обясни Магнус, — така че предполагам, че той скоро ще се появи.

— В такъв случай — подхвърли Амиранта, — ако не възразявате, бих искал да пробвам вината ви.

Пъг се усмихна, махна на друг ученик и попита:

— Бяло или червено предпочиташ?

— Да — отвърна чародеят.

Миранда и Пъг се разсмяха.

— Донеси бутилка вино от избата — нареди Пъг на втория младеж. — Виж дали ни е останало от онова рейвънсбъргско червено — мисля, че трябва да има още няколко шишета. Донеси и чаши. — Огледа останалите. Магнус, Калеб и Миранда поклатиха глави и той добави: — Две.

Сандрина вдигна ръка и Пъг се поправи:

— Три.

Ученикът излезе и Миранда каза:

— Поразрових се сред някои стари документа в мазето на Звезден пристан, където се съдържат писания за така наречената „демонична наука“. Амиранта, ще съм ти благодарна, ако по-късно ги прегледаш. Не са много, така че няма да ти отнеме време.

Чародеят кимна, че няма нищо против.

— Е, аз пък имам урок, така че ще тръгвам — заяви Магнус. — По-късно ще се видим.

Калеб също се надигна и каза:

— Мен пък ме чакат разни домашни задачи. — Кимна на останалите и излезе.

Донесоха виното и Амиранта беше впечатлен от качеството на предлаганата реколта.

Вратата се отвори и влезе висок червенокос мъж. Зад него крачеше отец-епископ Крийган.

— Отиде си един приятен миг — промърмори Амиранта.

Сандрина понечи да се изправи, но отец-епископът й посочи стола.

— Довърши си яденето, момиче. — После извърна поглед към Амиранта и му каза: — Смятах те за мъртъв.

— Или си се надявал? — попита чародеят.

— Вино? — предложи Пъг.

Отец-епископът огледа масата, дръпна един стол и кимна.

— Джоми, а ти? — обърна се Пъг към червенокосия.

Мъжът се ухили, от което веднага придоби младежки вид, и рече:

— Разбира се.

Пъг даде знак да донесат още две чаши, а отец-епископът се обърна към Сандрина:

— Е, какво откри?

Сандрина започна да разказва историята си отдалече — още от нападението на фургона на търговеца на пътя за Акракон. Не пропусна и най-малката подробност: даваше си сметка, че всяка подробност може да се окаже жизненоважна за отец-епископа и неговия придружител. От време на време плъзгаше поглед към Амиранта, който седеше неподвижно и слушаше внимателно, както и всички останали около масата. Приключи разказа с посещението на пещерата и мъртвия отшелник. Накрая добави:

— По-голямата част от пътуването от Акракон до Итра все още ми се губи. Имах треска и на няколко пъти съм изпадала в несвяст. Конят ми е добре обучен и ме е пазил, докато съм лежала на земята. Не помня много от пристигането си в Итра. По-нататък вече знаете.

Отец-епископът погледна Амиранта и попита:

— Какво ти е мнението за повикването на чудовището и смъртта на магьосника?

Амиранта повдигна рамене.