Връхлита страховит легион

— И друг път съм чувал за поява на демони, особено в района на Крондор — каза Пъг, погледна Магнус и Калеб, после вдигна въпросително вежди към Миранда.

— Имаше доклад от нашия приятел в двореца на принца — каза тя.

— Така ли? — попита Пъг. — Защо не знам за това?

— Не изглеждаше като нещо, заради което да те безпокоя. Имало демон, местните се отървали от него, какво толкова.

Брандос и Амиранта се спогледаха изненадано и Брандос попита:

— Местните?

— Явно отец-епископът е пропуснал да спомене имената ни в доклада — подхвърли Амиранта.

Пъг се усмихна.

— Нетипично за него. Той е много амбициозен. Но, моля те, продължавай.

— Няма много за разказване — въздъхна Амиранта. — В селцето пристигнал някакъв странен тип… малко луд дори, и заявил, че е пророк, после направил разни неща, с които да впечатли хорицата. Изцерил една-две рани, прогонил маната от овошките и доста добре предсказвал времето. Събрал малка група последователи и след година успял да ги убеди, че е божие превъплъщение. После обаче нещата се влошили.

— Аха — съгласи се Брандос. — Хората, дето не го подкрепяли, внезапно взели да се разболяват, млякото на кравите им се пресичало, или им изсъхвали посевите.

— Проклятия — каза Пъг. — Вещерска работа.

— Може би — рече Амиранта. — Майка ми са я наричали вещица повече пъти, отколкото бих могъл да си спомня. Дори моята титла „чародей“ в действителност на древния сатумбрийски език означава „призоваващ духове“, но сега го използват и вместо вещер.

— Никога не съм разбирал смисъла на всички тези названия — оплака се Брандос. — Човек или използва магия, или не я използва, нали така?

Пъг не можа да се сдържи и се разсмя.

— Приятелю, нямаш представа колко разговори на тази тема съм изтърпял през годините.

Амиранта се върна към разказа си.

— Само за седмица установихме, че в този култ са замесени и други, хора, появяващи се мистериозно посред нощ и сетне изчезващи.

— Магьосници? — попита Магнус.

Амиранта сви рамене.

— Или свещеници ренегати от някой орден, които са предавали информация или инструкции между този лъжепророк и онзи, който е направлявал събитията в Жълтото муле.

— Местните нямали нищо против всичко това, докато не започнали да измират — намеси се Брандос. — Този пророк, който се представи като Джаймен, обвини нас! Можете ли да си представите?

— Продължавай — каза Пъг на Амиранта.

— И така, както казах, по това време двамата със Сандрина вече се бяхме обединили. Тя се опитваше да спаси селяните, а аз бях заинтригуван от миризмата на демони.

— Миризмата? — попита Пъг.

— Да — потвърди Амиранта. — Срещал си се с демони, нали?

— Да. Но ще призная, че резултатите не бяха вдъхновяващи.

— Забеляза ли как миришат?

Пъг си спомни за случката с демона, приел облика на Изумрудената кралица. Беше се появил там изпълнен с увереност в собствената си сила и могъщество само за да бъде свален от небето с огнена топка — което едва не беше последното приключение в живота му.

— Не бих казал, че имах време да го душа — призна той. Погледна Миранда и Магнус и добави: — През годините съм си имал работа с доста демони и ако изключим един, който миришеше на горена сяра, останалите понамирисваха само на… пот? Една такава тежка телесна миризма.

Амиранта се разсмя.

— Съжалявам, нямах пред вид миризмата на телата им. Говорех за тяхната магична миризма.

Пъг присви очи и каза:

— Напомня ми на един разговор, който водих навремето с един племенен шаман в Кеш. Той твърдеше, че можел да разпознава различните магии по миризмите.

— А ти не можеш ли? — попита учудено Амиранта, изгледа останалите, сетне продължи: — Мислех, че всеки магьосник е способен да… разпознава магията на други. Имам предвид, ако вече се е срещал с тях и е присъствал, когато правят заклинания.

— Ако става въпрос за това, струва ми се, че аз мога — каза Магнус.

— Наистина? — попита го Пъг.

— Никога не си ни казвал — добави майка му.

— Защото никога не съм му обръщал внимание — призна Магнус. — Не е нещо, което върша съзнателно. Но ако ти или татко се появите в съседната стая, винаги зная кой от вас се е прехвърлил от друго място.

Пъг се ококори.

— А когато съм в стаята си, зная кой преподава на учениците само по аурата, която придружава приложената магия.

Миранда поклати глава.

— Нямах представа.

Пъг се обърна към Амиранта.

— Когато приключим с неотложните проблеми, може би ще се съгласиш да останеш тук за малко. Бих искал да науча повече за това твое умение, което притежава и синът ми.

— Не зная дали е умение. В смисъл дали може да се овладява.

— По-важното е дали ще можем да го разпознаваме — рече Пъг. — Нещо, което правим несъзнателно, като премигването и дишането.

— Понякога човек обръща доста сериозно внимание на дишането си — намеси се Брандос. — Особено ако друг се опитва да му попречи да диша.

Амиранта присви очи, но не отговори на стария воин. Вместо това се обърна към Пъг: