Връхлита страховит легион

Дойде един монах и Сандрина се нацупи, като видя, че й е донесъл рокля. Зейн забеляза недоволното й изражение и сви рамене.

— Това беше най-доброто, което успях да намеря. Всъщност помолих жената на продавача да ми я продаде. — Той погледна след монаха, който тъкмо излизаше, и добави: — Според мен на братята изобщо не им е хрумвало, че може да носиш панталони. Сигурно си първият Непреклонен рицар, когото виждат тук. — Засмя се. — Е, добре де, непреклонна рицарка.

Тя смъкна ризата, навлече роклята и призна:

— Няма много като мен. Това е неблагодарна работа и неподходяща за хора, които не са надарени с физическа сила. Дори някои силни мъже странят от нея. — Огледа роклята, която очевидно й бе голяма. — Как ще яздя с това?

— О, няма да яздиш. — Зейн извади нещо от кесията си и каза: — Ела до мен.

Тя застана до него и той поясни:

— Така ще е много по-бързо.

И изведнъж се озоваха в друго помещение и на друго място. Беше по-рано през деня, ако се съдеше по ярката светлина, и доста по-топло. В стаята имаше трима мъже.

Сандрина ги погледна, намръщи се, пристъпи към един от тях и преди някой да успее да реагира, го халоса с всичка сила в челюстта. Мъжът отлетя назад, хлъзна се по пода и се блъсна в стената.

Амиранта разтърси глава, примигна, надигна се и каза:

— Здравей, Сандрина. Радвам се да те видя.

Пъг ги гледаше стъписано. Малко неща можеха да го изненадат, особено на тази възраст, но внезапната поява на Зейн и жената, която миг по-късно бе повалила Амиранта с удар в зъбите, бяха сред изключенията.

— Поизгубила си форма, момиче — засмя се Брандос. — При други обстоятелства щеше направо да му строшиш ченето.

Сандрина едва сега забеляза стария боец и също му се усмихна.

— О, дърти мошенико. Как я караш?

Той я прегърна и каза:

— Криво-ляво. От време на време се сещам за теб.

— Очевидно няма нужда да ви запознавам — обади се Пъг.

— Няма — каза Сандрина. — Вие обаче кой сте?

— Пъг. Собственикът на този остров.

Тя се намръщи.

— Черният магьосник?

На устните му трепна усмивка.

— Това е дълга история. За момента по-важното е, че имаме обща цел.

— И тя е?

Амиранта се надигна от пода — потъркваше ударената си брадичка — и каза:

— Да открием откъде идват демоните.

Сандрина го изгледа с унищожителен поглед.

— С това ли се занимаваш сега?

Той разпери ръце.

— Не. Всъщност един демон едва не ме изкорми преди няколко седмици.

— Жалко, че не е успял.

— Голяма работа си, момиче — засмя се Брандос.

Тя го изгледа кръвнишки.

— Брандос, ти си добър човек, но не мога да кажа същото за компанията, в която се движиш.

— Ще може ли да оставим за малко личните недоразумения? Все пак очакваме и други гости — намеси се Пъг.

— Кой все пак сте вие? — попита Сандрина. — Искам да кажа, кой сте вие, за да си позволявате да ме докарате тук?

Личеше й, че едва овладява гнева си.

— Отец-епископ Крийган ще пристигне скоро — каза Пъг. — Ще оставя на него да обясни ролята ви в това. Но преди да се появи, може би ще бъдете така добра да ни разкажете за преживяванията си при Върховете на Куор.

— Не — тросна се тя. — Няма да съм така добра.

Пъг въздъхна.

— Зейн, би ли показал на Сандрина стаята й, докато ние изчакаме останалите гости?

— Да, дядо — каза Зейн и кимна на Сандрина да тръгне с него. Тя хвърли още един смразяващ поглед на Амиранта и го последва.

В коридора младата жена се огледа. Къщата бе само на един етаж и вратите извеждаха в градина.

— Дядо? — каза тя. — Не ми изглежда да е с повече от десет години по-стар от теб.

— Външният вид често лъже — отвърна Зейн. — Пъг всъщност е дядо на баща ми и е достатъчно стар, за да… — Сви рамене. — Ще разбереш. — Отвори една врата и каза: — Можеш да си починеш тук, а ако си гладна, просто вдигни звънчето и позвъни. — Той й показа малкото звънче на масичката до леглото. — Има ли нещо друго, което мога да направя за теб?

Тя сведе поглед към роклята си.

— Да. Ще се радвам, ако ми намериш някакви дрехи по мярка. Най-добре риза и панталони.

— Ще потърся — каза той. — Няма да се бавя.

Щом той излезе, тя седна на леглото и въздъхна.

— Ох! Какво направих, та да заслужа това? Пак Амиранта!

Когато се върна, Зейн я завари заспала, свита на леглото като малко дете. Личеше й, че е плакала.

* * *

Вечеряха шестима — Пъг, жена му, двамата му синове, Амиранта и Брандос. В средата на масата за дванайсет души бе сложена тава с печено месо, имаше и купи със зеленчуци, плодове и какви ли не още неща.

— Прекрасна къща — каза Амиранта. — Мислех, че живеете и работите в Звезден пристан.

— Всъщност точно така искаме да мислят всички — отвърна Пъг. — Макрос, моят предшественик на този остров, е създал легендата за Черния магьосник, за да си осигури усамотение. Ние продължихме с тази заблуда със същата цел. Академията в Звезден пристан е оживено място и макар че има големи постижения, истинската работа — изследвания, образователни програми и прием на надарените ученици — се върши тук.

Брандос, който не спираше да нагъва лакомо, рече с пълна уста:

— Предполагам, че или си решил да ни се довериш, или смяташ да ни убиеш. — Посочи тавата с месо. — Но инак храната е вкусна.