Връхлита страховит легион

— Акайлия и неговите събратя са наследници на библиотекарите. Те са били изоставени на…

— На Келеуан — помогна му Томас.

— На Келеуан — повтори Гуламендис. — Някой от Властелините на дракони ги е оставил там. Постигнатото от тях е забележително, като се имат предвид възможностите им. Но ние сме истинските елдари. Ние сме били вашите най-предани слуги, вашите главни помощници, вашите емисари, когато е трябвало да преговаряте с други, ние сме били вашите любовници.

Томас затвори очи и в паметта му изплуваха образите на невероятно красивите елфки, които Ашен-Шугар бе държал край трона си. Той кимна и каза:

— Да, вие бяхте първи сред робите ни. — Гласът му прозвуча рязко и той не знаеше защо трябва да подчертава отредената от валхеру позиция на елфите.

Гуламендис присви очи и изражението му стана враждебно.

— Томас, ние сме повече от това, което бяхме — прошепна той с глас, изпълнен със заплаха. — Не се съмнявам, че можеш да ме посечеш със златния си меч още преди да направя и една крачка. Ала помисли върху това — ако се срещнеш в открито поле с дузина от нас, можеш да бъдеш победен. А ние сме хиляди.

— Това заплаха ли е?

— Не. Предупреждение. А може би дори не е и това. Нека го наречем проява на любезност. Не идваме при вас като низши същества. Идваме като равни. — Той отново погледна към дърветата и продължи: — Почитаме тези, които са се грижели за нашите дървета. Те са неразривно свързани с народа ни, пуснали са корени дълбоко в света, от който произхождаме. Но елфите, които ги наглеждат, не са нищо повече от градинари.

Томас мълчеше. Не можеше да разбере накъде върви разговорът.

— Говориш за тях, сякаш са по-низши от вас.

— Те са примитивни. Те са фермери и ловци, и рибари в морето, но нищо повече. Това са уважавани професии, но не и сред моя народ, след като станахме такива, каквито сме. Ние сме книжници, учени, изследователи, занаятчии и оръжейни майстори. — Той посочи гърдите на Томас. — Тази броня, този меч — те са дело на моите предци. Уредите, които ви позволяват да летите към други светове — ние сме ги изобретили.

— Как иначе бихме могли да избягаме във времената на безумие и да открием едно безопасно пристанище, каквото е била Андкардия? Построили сме транспортни портали и сме взели с нас инструментите, книгите и свитъците. Вас драконите са ви отнесли през пустошта между звездите към други светове. Ние сме се подчинявали на вашето могъщество, защото не сме можели да заповядваме на драконите да ни носят, но сме открили начин да постигнем това, което сме постигнали, и го сторихме без вас! — Гласът му омекна. — И сме взели оттук това, което ни е напомняло за нашите корени. Но днес не сме такива, каквито сме били някога, и се върнахме само защото бяхме принудени. Ако трябва, ще вземем това, което ни се полага, без да искаме разрешението ви.

— Гуламендис, поведението ти буди тревога, особено ако се споделя и от твоите сънародници.

Укротителят на демони го погледна и се усмихна криво.

— Моите възгледи са умерени. Лорд-регентът би сметнал кралицата за истинска заплаха.

Томас присви очи, обузда гнева, който се надигаше в него, и каза:

— Това граничи с обида. Гуламендис, ако някой заплаши кралицата, ще познае истинските размери на силата ми.

— Аз не съм заплаха. Но сред сънародниците ми има такива, които биха видели във вас заплаха. Смятахме, че ще е лесно.

Предполагахме, че елфите, обитаващи този свят, са се развили като нас през тези хиляди години и че всички останали раси ще се съгласят да влязат в съюз с нас. Пратихме един наш съдружник, мой брат, който прекара няколко месеца на вашия свят.

— Значи този, когото са видели в долината на север недалеч от царството на Долган, е твой брат?

— Видели са го?

— Човеците имат умели следотърсачи, а брат ти явно не е майстор в прокрадването. Един наталски рейнджър попаднал на следите му и бил заинтригуван. Сторило му се странно, че не можел да си спомни как изглежда брат ти мигове след като откъсвал очи от него. А когато го видял как отваря разлом…

— Разлом? — повтори Гуламендис.

— Пътят към дома.

— Наричаме го портал — каза Укротителят на демони.

— Ясно — каза Томас. — Та тогава брат ти се е разкрил. Било е близо до селището на Долган и той дойде тук да се срещне с кралицата. Разбираш, че няма как да не е бил загрижен.

При споменаването на Долган Гуламендис се намръщи.

— Имаме стари сметки за уреждане с джуджетата.

Томас присви очи.

— Долган е сред най-добрите ми приятели, джудже с благородно сърце и стоманена решимост. Неведнъж съм му поверявал живота си и той е доказвал качествата си. Вярвам му безпрекословно.

Гуламендис наклони леко глава, сякаш за да покаже, че това не е довод.

— Та да се върнем на същината — повтори Томас. — Защо си тук?

— Да търся съюз, в случай че демоните се появят и на вашия свят, и да ви помогна с каквото мога. Но за подчинение не може да става и дума.

Сега бе редът на Томас да покаже, че това няма значение.