Връхлита страховит легион

Миранда се усмихна. В този стар воин имаше нещо много непосредствено, което й се нравеше.

— Брандос — каза тя. — Ако искахме да ви убием, нямаше преди това да ви готвя най-вкусното си ястие.

Магнус и Калеб се разсмяха, а Амиранта попита:

— Е, щом няма да ни убивате, значи ли, че можем да си имаме доверие?

Пъг го изгледа втренчено.

— Не съм сигурен, че „доверие“ е най-точната дума, но ще я приема поне засега. Демоните са проблем, с който ще трябва да се справим, а в Звезден пристан нямаме голям опит с тях.

— Монасите от Сарт — каза Магнус — също не успяха да ни помогнат, макар че записките им са доста педантични: „…на тази и тази дата се появи демон и брат Игантал или отец Бореус го прогони“, Или пък някой е бил изяден, преди да успее да прогони демона. Но що се отнася до природата и поведението на демоните, информацията е съвсем оскъдна.

— Не бих казал — обади се Амиранта и погледна Пъг, сякаш за да покаже, че се обръща специално към него. — Трудно е да се преговаря с демони и силата, която идва с тях, е опияняваща като наркотик. Има цена, която никога не съм искал да платя.

— Твоят живот? — попита Калеб.

Чародеят поклати глава.

— Моята душа, поради липса на по-добър термин. Може да не съм добър човек, но съм готов да се изправя пред Лимс-Крагма, когато му дойде времето, и да се отчета за всичко, което съм вършил — добро или лошо. Ще приема божественото правосъдие, но няма да отстъпя мястото си в Колелото на вечния живот само за да припечеля нещичко в този.

— Би било невероятна сделка — съгласи се Магнус.

— Само че не е толкова лесно, нали? — попита Пъг.

Амиранта поклати глава и остави лъжицата, очевидно приключил с храненето.

— Ако някой пратеник на злото ви предложи сделка, отговорът ще е в зависимост от това колко е твърд характерът ви. Проблемът е, че тъмните сили действат много по-прикрито. Там някъде — той махна към стената — съществува сила, която е не чак толкова потайна. Убеден съм, че брат ми, човекът, когото познавате като Лесо Варен, беше почти безумен, когато уби майка ни. Нещо бе проникнало в него, беше докоснало сърцето му и бе открило там склонен да се подчинява характер. Познавам добре брат си, той е твърде себелюбив, за да се подчини тъй лесно, но суетата може да го направи лесен за манипулиране.

Пъг си спомни разговора си с Бога на крадците, когато Банат бе разкрил, че суетата на Макрос е била най-големият му съюзник при манипулирането му, макар да е бил опитен магьосник, и кимна в знак на съгласие.

— И макар с братята ми да не обичахме да разговаряме, имахме общи познати. Както вече разбрахте, тези от нас, които практикуват това, което вие наричате тъмно изкуство, често имат склонността да общуват с пропаднали типове — крадци, бандити и така нататък. Хора, които могат да ни доставят важни за нас неща. Това не важи толкова за мен, тъй като сам изработвам повечето предмети, от които се нуждая: амулети, камъни на силата и разни други дреболии, които са ми трябвали през годините.

— Ако ме питате, някой ден този момък ще си изгуби главата — подхвърли насмешливо Брандос.

— Щях да кажа нещо друго, но моят стар приятел е прав. — Амиранта вдигна замислено лъжицата и почна да рови в чинията си. — Тези, които се нуждаят от живи човешки образци за своите опити, се свързват с търговците на роби, а тези, които се интересуват от смъртта — като брат ми, — търсят бандити, главорези, край които непрестанно се лее кръв. Култовете са особено подходящи.

При споменаването на култовете Пъг се обърна към Калеб:

— Зейн дали…?

— Не — отвърна Калеб. — Каза, че Сандрина предпочитала да изчака да пристигне отец-епископ Крийган.

— Крийган ще дойде тук? — попита Амиранта и вдигна учудено вежди.

— Имаме много приятели.

— Вярвам ви.

— Познавате ли се?

— Срещали сме се — рече Амиранта.

— Не се тревожете — обади се Брандос. — Крийган може да накара да изгорят Амиранта като еретик, но няма да му счупи ченето. Той е възпитан човек.

Амиранта се усмихна криво.

— Той е прагматик. Не одобрява сферата на моите интереси, но никога не се е месил.

— Хубаво е, че живеем в различни части на света — отбеляза Брандос. — И между нас има цял океан. — Намигна на Пъг и семейството му. — Така нещата остават под контрол.

Магнус се засмя и поклати глава, Калеб също се усмихна.

— А защо всъщност е този юмрук в зъбите? — попита Миранда. — Съжалявам, че не бях тук, за да го видя, но ми е интересно.

— О, това е дълга история… — поде Брандос.

Амиранта го прекъсна:

— И е свързана с отец-епископа. Преди четири, не, пет години, да, вече пет. Носеше се слух за един демон, видели го на крайбрежието, накъде около Крондор, в селцето Жълтото муле.

— Кръчмата там си я бива — отбеляза Брандос.

— Бива си я — съгласи се Амиранта. — Настанихме се в нея и се заехме да установим дали слуховете са верни, или не, и тогава се появи Сандрина, която също бе дошла, за да отърве района от демона. Изглежда, интересите ни съвпадаха… А Сандрина, както сами знаете, е много красива жена. — Амиранта ги изгледа бавно. — И така, ние се обединихме.