Връхлита страховит легион

— Познавам един магьосник, Селик — отвърна Амиранта, — който беше обсебен от свойствата на природните стихии — земя, въздух, вода и огън. Той твърдеше, че всяка от тези стихии има определяща част, свойство, свързано по някакъв начин с живота, ала без да е истински живот. Наричаше тези същества стихийни твари. Идват от едно място, което не е демонско царство, сигурен съм, а нещо различно — непозната за нас реалност.

— Изумително — възкликна Пъг. Опитът му с една реалност, в която бяха пребивавали със сина му и Накор, дребния комарджия, с когото дълги години бяха приятели — по времето на дасатската инвазия на Келеуан — бе пробудил интереса към други подобни невидими светове. За негово постоянно недоволство обаче съществуваше съвсем оскъдна информация по този въпрос, както и за демоните.

— Е, каквото и да беше, беше си страшно да се изправиш срещу него — продължи Джоми. — Не съм сигурен обаче дали има някаква връзка с разследванията в района на Куорските върхове.

— И аз — рече Пъг. — Но е ясно, че тези Черни кепета служат на някого или на нещо и вече десет години проявяват интерес към Върховете на Куор.

— Свен’гар-рите — обади се отец-епископът. — Макар да не знаем почти нищо за природата им, освен че са необикновено красиви създания, ни е известно, че притежават сила и че могат да викат духове…

— Духове? — прекъсна го Амиранта. — Срещали сте духове?

— Аз съм срещал — рече Джоми. — Или нещо подобно на дух.

— Разкажи ми — подкани го Амиранта.

Джоми разказа, че е бил преследван от странни човекоподобни същества, яхнали огромни, приличащи на вълци зверове, които било почти невъзможно да разгледаш, освен като тъмни петна в периферията на полезрението.

Миранда, която досега бе мълчала, каза:

— Аз помогнах за унищожаването им. — Описа лагера им и се обърна към своя съпруг.

— Доколкото успяхме да определим — взе думата Пъг, — това са създания, идещи от пустошта, сродни на Страховитите, или Ужасите, като техни призраци или духове. Срещал съм Страховити на два пъти и още няколко пъти техни по-дребни сродници.

— Уважението ми към теб вече няма граници — произнесе Амиранта и в гласа му нямаше и следа от насмешка. — Нито едно живо същество, доколкото ми е известно, не се е изправяло срещу Ужасите. Призраците и духовете също не са от демоничното царство. Те са нещо… различно.

— Какво? — попита Джоми.

— Нямаме представа — призна Пъг. — Знаем само, че идват отнякъде отвъд Седемте ада или Небеса. — Погледна Амиранта и добави. — Те са твари на Пустошта.

— Имам чувството, че прикривате някои неща — рече Амиранта, — но в края на краищата това е ваше право. — Присви очи и се вгледа внимателно в Пъг. — Освен това, изглежда, знаете доста работи за демонското царство.

Пъг мълчеше. Всички останали бяха втренчили очи в него. Сандрина остави лъжицата, отец-епископът постъпи по същия начин с чашата си. Пъг забеляза, че при вратата стоят двама ученици с подноси с плодове и им каза:

— Идете да учите. Благодаря ви.

Младежите оставиха плодовете, после излязоха и около масата останаха само гостите на Пъг.

— Кажи им — подкани го Миранда. — Кажи им всичко. Те заслужават да знаят.

И Пъг заговори тихо:

— Всички знаете за нашествието срещу Островното кралство от армията на Изумрудената кралица. За повечето от вас това е древна история. Миранда и аз обаче сме живи свидетели.

Амиранта мълчеше. Той също помнеше опустошенията, извършени в родната му земя от армиите на Изумрудената кралица, когато бе още младеж.

— Има някои неща, свързани с онова време, за които не бих искал да говоря. Въпроси, на които няма да отговарям. Но това, което ще ви кажа, е самата истина.

Всички мълчаха и го гледаха напрегнато.

Миранда знаеше за какво говори, тъй като тя също бе с него тогава. Помнеше всичко, което бе казал Накор за Петия кръг, и какво бяха разбрали, докато се намираха на унищожения свят Шила, как бе видяла баща си, Макрос, да се сражава с демонския крал Маарг и как бе разговаряла с обладания демон, попаднал под властта на Ханам, сааурския хранител на знания. Само Миранда, Пъг и Магнус знаеха, че макар Накор да бе един от най-доверените им сподвижници, той също така бе инструмент на Банат, наричан още Калкин, Бога на крадците и лъжците.