Връхлита страховит легион

— Какво има? — попита Пъг.

— Часовоите докладваха, че са забелязали да се приближава дракон.

Пъг стана и се обърна към останалите:

— Няма причини да се боим от дракони. Това е Томас.

— Томас? — попита Амиранта.

Докато Миранда, Пъг и Джоми тръгваха към вратата, Крийган каза на Амиранта и Сандрина:

— Елате и вие. Това е нещо, което може да не видите повече през живота си.

Всички излязоха навън. Брандос също бе там заедно със Зейн.

Една точица далече в небето бавно нарастваше, превръщаше се в силует на огромна птица, а после заприлича на нещо, което наподобяваше крилат змей. И продължаваше да се уголемява.

Накрая драконът увисна над тях. Огромните му криле надхвърляха всякакви представи и издаваха пукот като от могъщи гръмотевици.

— Изумително! — възкликна Сандрина, а Амиранта едва намери сили да кимне.

Каспар също дойде и каза на Джоми:

— Не мислех, че ще го видя пак.

— Аз също, генерале — отвърна червенокосият млад мъж.

Драконът кацна с лекотата на перце и сведе огромната си глава. Пъг с изненада видя, че от гърба му се спускат двама. Единият бе Томас, но кой и какъв бе вторият?

Приличаше на елф, но беше висок поне седем стъпки и косата му бе червена като перата на главата на кълвач. Носеше роба от фин сатен, бродирана с пурпурни и златни конци, а на гърба си жезъл, от който струеше магична енергия.

Томас и Пъг се прегърнаха и Пъг каза:

— Добре дошъл, приятелю.

Бойният вожд се здрависа с Миранда и останалите и после каза високо:

— Позволете да ви представя моя спътник Гуламендис, Укротител на демони от Клановете на Седемте звезди, таредел, или Звезден елф, както е на нашия език.

— Ох, вече съм сигурен, че наистина съм попаднал на точното място в нужния момент — каза Амиранта на отец-епископ Крийган и Сандрина.

16. Съюзници

Драконът се издигна със скок в небето.

Томас го бе уверил, че в случай на нужда ще го повика отново.

Всички наблюдаваха със страхопочитание как гигантското същество се смалява в синия небосвод.

Пъг погледна хората около себе си и сърцето му се сви. Ето ги най-любимите му същества: жена му, децата, които бе успял да опази, и най-стария му приятел. Както неведнъж се бе случвало в миналото, в душата му се надигаше усещането за назряваща беда. Само Накор знаеше толкова, колкото и Пъг, но Накор бе мъртъв. Миранда също бе в течение на много неща, макар че той бе принуден да крие от нея една болезнена истина — че е обречен да е свидетел на това как всички, които обича, ще умрат преди него.

Беше разкрил пред Томас някои от нещата, свързани с бог Банат, бе казал малко и на отец-епископа — и най-вече, че през по-голямата част от живота си се е старал да подпомогне оцеляването на този свят. Не се съмняваше, че дори Богът на крадците и лъжците да не стои директно зад случващото се сега, все пак е замесен по някакъв начин. Опита се да преодолее надигащата се в него печал с довода, че причината за нея е невъзможността да сподели тайната си с другите. Вече нямаше нито едно живо същество, което да знае какво бреме носи на плещите си.

Кимна на Томас и спътника му и каза:

— Елате. Имаме да обсъдим доста неща. — Обърна се към отец-епископа. — И ти можеш да се присъединиш към нас. — Кимна и на Амиранта да дойде, а на Сандрина каза: — Ти иди си намери нови дрехи и оръжие.

Тя кимна, все още стресната от видяното преди малко. Пъг повика един от учениците и му нареди да се погрижи за нуждите на Сандрина. После се извини на останалите и дръпна Миранда настрани. Двамата поговориха тихо и накрая тя кимна и си тръгна.

Пъг покани гостите си да го последват и ги заведе в една вътрешна градина с пейки — място, подходящо за усамотени беседи. Макар на острова да нямаше човек, комуто Пъг да не се доверява, някои от учениците бяха твърде млади и склонни да клюкарстват.

— Ако някой желае освежителни напитки — рече той, — ще пратя да ни поднесат.

Амиранта и отец-епископ Крийган кимнаха, но Томас и Гуламендис отказаха.

— Е, добре — рече Пъг и огледа присъстващите един по един. — Твърде често в живота си съм смятал, че става въпрос за случайност, но сетне се е оказвало, че всичко е било дело на по-висши сили. Мога да ви разкажа за неща, които или ще ви изненадат, или ще ви изплашат, но това не пречи да са самата истина. Нещо ни е събрало на този съвет, нещо, свързано с боговете, или може би със съдбата. — Погледна странния елф от друг свят и продължи: — Да започнем с най-новия ни гост. Гуламендис, разкажи ни своята история.

Гуламендис огледа тримата човеци, после погледна Томас, който кимна. Елфът пое дъх и заразказва. Започна отдалече, с историята на своя народ, и завърши с това, което ги бе довело тук.

Времето сякаш спря за Амиранта, отец-епископ Крийган и Пъг, докато елфът им описваше историята на народа си. Разказваше за тежкия живот на малка група бежанци, напуснали тази планета, за да се устроят на чужд, непознат свят. За това как елфите засадили седем фиданки и ги нарекли Седемте звезди, как построили около тях своя първи град и как постепенно разширявали властта си.