Връхлита страховит легион

— По-скоро ще се чувства като махмурлия след тридневен запой — отвърна Миранда.

— Какво пък — каза Брандос, — можем да довършим работата, като го бутнем в някоя пропаст, сякаш се е подхлъзнал и е паднал.

— Те сигурно имат следотърсачи и ще разберат, че сме били тук — каза Сандрина.

— Ако имаше някакъв начин да убедим нещастника, че просто се е унесъл в дълбок сън… — въздъхна Миранда.

— Всъщност има — рече Амиранта. — Елате, трябва да побързаме.

Върнаха се до мястото, където лежеше в несвяст часовоят, и Амиранта ги предупреди:

— Само тихо. Можеш ли да събудиш часовоя, когато ти кажа?

— Мисля, че да — отвърна Миранда, — но защо?

— Просто го направи, щом ти кажа. А сега елате да се скрием.

Отдалечиха се на двайсетина крачки и Амиранта извади някакъв кристал, стисна го и произнесе някакво заклинание. Изведнъж над земята се вдигна облак черен задушлив дим.

От облака се показа висока жена с изумителна външност, съвсем гола.

Призованият демон се огледа с големите си красиви кафяви очи. Миранда бе принудена да признае, че е олицетворение на мъжките мечти: дълги крака, заоблени бедра, плосък корем, щръкнали гърди и гладка кожа. Дългата кестенява коса на голата жена се спускаше до кръста, чертите й бяха безупречни. Пълните й устни се разтвориха в ослепителна щастлива усмивка и тя произнесе:

— Господарю! Обичам те!

— Дартея? — Сандрина повдигна учудено вежди. — Амиранта, мислиш ли, че сега е най-подходящият момент? — Намръщи се и бузите й почервеняха от гняв.

— Млъквай! — скастри я Амиранта, вдигна ръка и заговори на демона:

— Не сега. Имам задача за теб. — Хвана красивата гола жена за ръка и посочи лежащия часовой. После й зашепна нещо, а накрая попита: — Запомни ли?

— Да, господарю — отвърна красавицата и приближи с леки стъпки лежащия мъж.

— Щом стигне до него, събуди го — нареди чародеят.

Щом демоницата коленичи до поваления часовой, Миранда протегна ръка и от устните на часовоя се отрони стон. Амиранта размаха ръка на другите да се скрият и той също се притаи в шубрака.

— О, бедничкият ми — зашепна Дартея на надигащия се воин. — Толкова съжалявам. Не исках да те стресна. Много лошо ли се удари, когато падна? Чакай да ти помогна.

И подаде ръка на объркания воин, за да му помогне да стане. Амиранта каза някаква кратка фраза и в същия миг Дартея изчезна.

Премигващият се заоглежда, после се изправи и разтърка тила си.

— Това беше доста интересно — каза Миранда.

Брандос се засмя тихичко.

— Сега вече е сигурен, че се е подхлъзнал и си е ударил главата, защото кой човек със здрав разсъдък ще повярва, че е бил изненадан от гола красавица в мрака? Ако пък се опита да разкаже на другите за случилото се, ще стане обект на подигравките им.

— По-скоро ще си мълчи — изсумтя Сандрина.

— Спечели ни три нощи — каза Миранда. — Сега какво?

— Връщаме се на четвъртата нощ, за да проверим колко магия ще ни е необходима, за да попречим на предстоящото призоваване.

— Можем да ти осигурим толкова магия, колкото ти е нужна.

— Не се и съмнявам — заяви чародеят. — Но бих искал да се уверя в това, без някой от нас да изгуби главата си.

— Винаги има риск — посочи Миранда.

— Да идем някъде да го обсъдим — предложи Амиранта.

— Улови го за ръката — нареди Миранда на Брандос и той я послуша. Тя се пресегна, стисна ръцете на Сандрина и Амиранта и изведнъж се озоваха в градината на Острова на магьосника.

— Ще ми се да се науча и аз да го правя — промърмори Амиранта.

— Отнема години — рече Миранда.

— Готов съм да ги жертвам — усмихна се той.

— Ако въобще оцелеем толкова дълго. Но първо искам да помислиш какво ще ни е необходимо, за да се справим с текущия проблем. Бих могла да прехвърля още няколко души там. Ако Магнус беше тук — въздъхна тя, — можехме да пратим дори десетина. А ако беше и Пъг, изобщо нямаше да се притеснявам.

— Освен магията — посочи Брандос — там имаше и много хора с оръжия, готови да ги използват. Достатъчно време съм прекарвал с магьосници и знам, че докато плетеш заклинание, нямаш време да се разправяш с някой, който е решил да ти отсече главата.

— Трябват ни два плана — каза Миранда. — Един, ако ще го правим сами, и втори, в случай че Пъг и Магнус се върнат.

— Няма ли тук други, които биха могли да заменят мъжа ти и сина ти? — попита Амиранта.

— Всички магьосници, които биха могли да ни помогнат в подобна битка, или са мъртви, или са на Нови Келеуан. Повечето от учениците тук никога не са подушвали сражение. — Помисли за миг и добави: — Сандрина, колко от свещениците-магьосници в твоя орден биха могли да се справят с демони?

— Неколцина, Учила съм заклинания за прогонване, както и повечето от тях. Това е част от подготовката.

Амиранта кимна и каза:

— Ако тя има недостатък, той е, че първо прибягва до боздугана си, но иначе е способна да прогони някой дребен демон. Виждал съм я.

Сандрина се намръщи. Не знаеше дали я хвалят, или й се подиграват.

— Значи идваш с нас — заяви Миранда.

— Не бих пропуснала забавлението — отвърна Сандрина.

— Починете си и хапнете, ако сте гладни — каза Миранда. — Аз имам да обмисля някои неща.

И излезе забързано от градината, а Брандос рече: