Връхлита страховит легион

Сандрина знаеше, че не се налага да обяснява. Би могла да заяви, че е пристигнала тук, в столицата на Западните владения на Островното кралство, случайно. Но бе сигурна, че Върховната майка вече знае за посещението й в канцеларията на отец-епископа. Не би рискувала да разчита на случайността, когато не бе изключена конспирация.

— Бях в Порт Викор, господарке.

— На посещение при брат Матиас?

Сандрина кимна. Той я бе довел в Храма на майката в Кеш, където я приеха на обучение, за да стане жрица. Пак той се появи отново в живота й в Крондор, когато тя промени намерението си да бъде послушница и избра пътя на Непреклонен в ордена Щит на слабите. Матиас се намеси и я взе за свой скуайър, когато спорът между върховната жрица Селдон и отец-епископ Крийган взе да става напрегнат. Сега вече Сандрина знаеше, че е била полезен инструмент за Крийган и че каквито и чувства да е изпитвал към нея, нямат отношение към решенията му. Селдон пък гледаше на Сандрина като на открадната собственост, на поредната загуба в нестихващата й борба с ордена и тези, свързани с него, особено отец-епископа. Рядко се случваше някой член на военен орден да израсте до овластен служител в Храма, но Крийган беше рядък човек.

— Той е… доволен — каза тя бавно. — Болестта, която отнема паметта му, не е намалила удоволствието му от много неща. Доволен е, че може да излиза на риба, когато му позволяват, или да се разхожда из градината. Понякога ме помни, друг път не.

— Иначе е добре, нали? — попита върховната жрица Селдон и за миг Сандрина зърна под маската й истинска загриженост и привързаност. През всички тези години брат Матиас бе отказвал високи постове, което не пречеше уважението към него да продължава да расте.

— Лечителите в общежитието казват, че е напълно здрав, и обещават да го съхранят такъв още много години. Но е болезнено… когато човек като него не си спомня кой е.

— Той ти беше като баща — каза с безизразен глас върховната жрица и искрицата човечност, която Сандрина бе забелязала, угасна. Сандрина беше творение на Крийган и върховната жрица никога нямаше да го забрави, нито да прости предателството й. Сандрина знаеше, че търканията между двамата до голяма степен се дължат на това, че според Селдон отец-епископът узурпираше твърде голяма власт в Крондор, а не заради загубата на една дребна и незначителна послушница. Говореше се, че върховната жрица се смятала за най-подходящ кандидат за управленческия пост на Храма, когато здравето на настоящия Велик майстор се влоши до степен да го принуди да го освободи. Ако това бе вярно, Крийган щеше да е най-сериозната й пречка за поста.

Сандрина потисна желанието си да припомни на върховната жрица, че няма никаква представа какво е да имаш баща, тъй като майка й нямаше представа кой е нейният, а бащите на другите, които помнеше от детството си, бяха или пияници, или женкари, или чудовища, съчетаващи поравно от двете. Дори отец-епископът понякога будеше в нея подозрение, може би защото желанията му често бяха в разрез с нейните.

Така че предпочете да кимне, без да отговаря подробно.

— И сега какво те чака, дете мое?

Сандрина знаеше, че ще е по-добре да не се опитва да отвърне уклончиво. Върховната жрица имаше достатъчно източници. Но и не беше необходимо да казва цялата истина.

— До ордена са стигнали сведения за пирати, тормозещи едно селце на кешийското крайбрежие. Изглежда, имперският двор е твърде зает, за да се занимава с подобен проблем, и тъй като аз бях единственият Непреклонен рицар, озовал се наблизо, решиха да пратят мен. — Сандрина използва титлата си най-вече да напомни на върховната жрица, че въпреки ранга й и предишното й положение на наставница, сега нейното посещение не е нищо повече от израз на учтивост. Допи чая, надигна се и каза:

— Време е да тръгвам, върховна господарке. Благодаря ви за времето, което ми отделихте.

Остана права в очакване да получи официално разрешение и след един сконфузен миг възрастната жена склони глава в знак на съгласие. Ако беше само послушница или дори жрица, Сандрина щеше да чака, докато я освободят, но не и като рицар. Докато приближаваше вратата, върховната жрица произнесе зад нея:

— Жалко, наистина.

Сандрина се поколеба, после се обърна.

— Кое е жалко, върховна господарке?

— Не мога да не съжалявам, че въпреки службата ти на Богинята на настоящото ти поприще не остана тук, за да продължиш по истинския път.

На Сандрина мигом й хрумнаха поне десетина подходящи отговора, повечето неучтиви и дразнещи, но брат Матиас я бе учил да помисля, преди да отговори.

— Винаги съм търсила пътя, предназначен за мен, върховна господарке, и всеки ден се моля Богинята да ме запази на него.

И без повече думи се обърна и излезе, Докато вървеше по дългия коридор, й се дощя да удари нещо — някой бандит или войнстващ таласъм. Тъй като нямаше подходящи обекти обаче реши, че е най-добре да иде да се упражнява, за да провери с каква бързина ще успее да превърне на трески дебела талпа.