Връхлита страховит легион

— Не — отвърна прелатът. — Не че не ми е минавала подобна мисъл. — Посочи малката масичка и двете кресла. — Ако имам недостатък, той е слабостта ми към красиви жени. — Помещението нямаше строго определено предназначение, но открай време Крийган го използваше за тайните си срещи и за онези мигове, в които му се искаше да остане сам, да се откъсне от делата покрай командването на армията на върховната жрица, или пък се нуждаеше от няколко минути усамотение, за да помисли.

— Аз я познавам — каза Джим. — От времето, когато беше блудница.

— Ти? — попита Крийган.

Джим Трепалото се разсмя, но в смеха му се долавяше притеснение.

— Не. Не по този начин. Може да не съм първият в списъка й на хората, които би искала да види мъртви, но без съмнение съм някъде в челните позиции.

— Наистина?

— Да. Аз бях този, който я продаде на онзи кешийски търговец.

Крийган въздъхна и поклати глава.

— Нещата, които вършим заради по-голямото добро. — И добави: — Но нали пак ти уреди да се намеси брат Матиас и да я спаси от кешиеца?

— Ще ми се да можех да го потвърдя — отвърна Джим. — Планът ми беше да я оставя да забавлява около месец онова тлъсто чудовище, после да се свържа с нея и да я вербувам за моята кауза. Щях да й обещая безопасно прехвърляне обратно в кралство Шамата и достатъчно средства, за да започне нов живот, ако ми донесе едни документи, които държеше онзи търговец.

— Не го знаех — призна Крийган. — Винаги съм мислел, че беше някакъв сложен план, за да се отървеш от кешийски шпионин, и Матиас по случайност е прозрял какво се крие зад красивата външност на девойката.

Джим си позволи още един кратък смях.

— Заканос Мартиас бе точно толкова кешийски шпионин, колкото си и ти. Бих го определил по-скоро като стеснение на важен път… — Той поклати глава. — Да кажем, че след премахването му стана по-лесно да вкарвам и изкарвам някои нещица от Кеш. Сега работя директно с хората, до които преди Заканос не ме допускаше. Все пак жалко, че не успях да измъкна онези документи от него. Когато най-сетне хората ми се добраха до дома му в Шамата, някой друг вече ги бе изпреварил и не бе оставил нищо важно.

— Кой ли, питам се? — Подхвърли отец-епископът.

— Имперската кешийска разузнавателна служба — отвърна Трепалото. — Която, естествено, не съществува.

— Какво?

— Стара семейна шега. — Джим въздъхна. — Докато императорът оставя шпионите под контрола на Али Шек Хазара-хан, има кой да ми върши работата. Тази фамилия е отговорна за повече злощастия между двата народа, отколкото всяка друга група негодници.

— Защо просто не ги премахнете? — попита Крийган.

— Ами, като начало, това ще е открит враждебен акт, а точно сега се нуждаем от извинение, за да се хванем за гърлата с кешийските воини-псета толкова, колкото на някоя горяща къща й трябва буре с катран. Второ, когато става дума за шпионски игри, нещата просто не се вършат по този начин — смъртта е последното решение на всички проблеми. И последно, аз наистина харесвам Али. Той е много забавен с чудатите си истории — и е ужасно добър в хазарта.

— Трудно ми е да разбера този твой свят — призна прелатът.

— Както и аз твоя, отче. Но понякога в името на по-голямото добро ние с теб трябва да си вярваме.

— Очевидно. Иначе нямаше да си тук. — Отец-епископът се надигна. — Трябва да се връщам в канцеларията. — Тръгнаха към вратата и той продължи: — Щом не ти си уредил срещата на брат Матиас с кешийския търговец, кой може да го е направил?

— Ще трябва да разпиташ какво си спомня Сандрина, защото ако е имало и друг участник в играта, нямам представа кой е той.

— Може би планът е бил на Богинята — Подхвърли Крийган и Джим бе сигурен, че говори сериозно.

— Видял съм твърде много неща в живота си — рече той, — за да се усъмня в подобно твърдение. — Погледна към вратата и добави: — Ще се постарая да се измъкна толкова незабелязано, колкото влязох.

— В такъв случай всичко хубаво — рече отец-епископът и Джим Трепалото забърза по южния коридор към стълбището.

Крийган въздъхна. Нещата ставаха твърде сложни и той започваше да се съмнява дали ще се справят, дори със събраните сили на Храма и Короната. Опита се да прогони тези съмнения — сега не беше времето да се тревожи за проблеми, които бяха извън неговия контрол.

3. Таредел

Въздухът трептеше.

Лек ветрец подухна през долината над надигащите се от скалите топли вълни и под реещите се горе чучулиги. Следобедното слънце прогони окончателно нощния хлад и загърна тревата с топло одеяло, възвестявайки пристигането на пролетта. Една приличаща се на слънце лисица вдигна обезпокоено глава, подушила нещо необичайно, скочи и се огледа тревожно. Любопитството й бързо отстъпи място на предпазливостта и животинчето се стрелна към сенчестата горичка.

Причината за уплахата й бе самотен пътник, който вървеше през оредялата горичка. На тази надморска височина гъстата гора постепенно отстъпваше място на алпийска растителност и откритите пространства улесняваха придвижването.