Връхлита страховит легион

Ундалин, лорд-регент на Клановете на Седемте звезди, посочи приближаващата се отдясно вълна чудовища, които почти бяха изкатерили барикадата, и се провикна:

— Там! Катран!

Двама магьосници чакаха наблизо, достатъчно далече от бойното поле, за да са в относителна безопасност и заобиколени от десетина лъконосци, готови да свалят всеки прилеп, който връхлети върху тях. Огромен казан с врящ катран чакаше на жаравата зад тях и двамата магьосници се приготвиха да действат едновременно. Бяха майстори в изкуството си и затвориха очи, тъй като не се налагаше да виждат предмета, върху който щяха да въздействат.

Казанът, толкова тежък, че трябваха дванайсет души, за да го поместят, се издигна във въздуха, сякаш го носеше някаква гигантска невидима ръка, прелетя над главите на защитниците и изля съдържанието си върху демоните долу.

Пламтяща смърт се посипа върху чудовищата и обичайната смрад на демони се смеси с тежката миризма на изгоряла плът. Лорд-регентът огледа позициите. Войниците му се биеха храбро, както го бяха правили преди тях техните бащи и деди. Вече сто години Клановете на Седемте звезди се сражаваха с Демонския легион и за тези сто години демоните бяха заплатили скъпо и прескъпо за всяка педя земя, за всяко опустошено село и за всеки погубен живот.

Ала въпреки това той си даваше сметка, че ресурсите им се смаляват, докато тези на противника изглеждаха безгранични. В далечината, на хоризонта, видя тъмен облак, а не се очакваше дъжд или буря. Преди да успее да отвори уста, един от наблюдателите на кулата се провикна:

— Прилепи!

Макар да знаеше, че командата е излишна, тъй като магьосниците вече бяха подготвили отбраната, лорд-регентът все пак викна:

— Щитовете!

Не обичаше да предоставя твърде много свобода или власт на другите, макар да знаеше, че в някои случаи това може да е недостатък. Гордееше се обаче, че всеки от неговите воини, свещеници и магьосници разбира задълженията си и е готов да реагира на заповедите му без колебание. Колкото по-отчаяна ставаше борбата на неговия народ, толкова повече растеше гордостта му.

Той беше Ундалин, предводител на своя народ по кръв и закон, лорд регент на Клановете на Седемте звезди. Беше най-могъщият елф в племето.

Чертите му бяха типични за неговия народ, макар че кожата му бе по-тъмна от обичайното, вероятно заради страстното му увлечение по лова и дните, прекарвани на открито. Сините му очи бяха с цвета на океана и в тях трепкаха зеленикави точици, а на челото му нямаше нито една бръчица, макар да бе на почти триста години. Бяла кожена превръзка, украсена с пет идеално шлифовани рубина със златен обков, придържаше назад снежнобялата му коса, завързана отгоре на плитка и спускаща се свободно към раменете. Макар да беше красавец, в чертите му имаше нещо, намекващо за потайна и тъмна страна на характера му и тя наистина се проявяваше в редките моменти, когато извисяваше гневен глас; в очите му обаче нескончаемо кипеше гняв.

Клановете на Седемте звезди, наричани таредел на стария език, му отдаваха безгранична почит, защото нему се бе паднало бремето да ги води, както ги бяха водили неговите предци. Но нито един регент досега не се бе натоварвал с подобно бреме и отговорността оставяше своя отпечатък. Тъмните кръгове под очите му говореха за много безсънни нощи, за несекващи притеснения, за отчаяние и за неизбежно чувство за обреченост.

Той по-скоро почувства, отколкото видя вдигащата се енергийна бариера, докато магьосниците се опитваха да използват едно от най-могъщите си заклинания. Демоните и преди се бяха изправяли пред тази преграда, ала продължаваха отново и отново да се хвърлят върху нея.

Стрелците вече бяха опънали лъковете в случай, че някое от чудовищата успее да преодолее мистичната отбрана.

Лорд-регентът въздъхна и извади меча от ножницата. Огледа ръцете си и с изненада установи, че по тях няма кръв. Раменете го боляха и имаше чувството, че би могъл да спи цяла седмица, макар досега да не бе нанесъл и един удар срещу враговете на своя народ.

Войниците бяха удържали ордата на демоните цял ден, докато бе оглеждал отбранителната линия, без да се излага на рискове. В други дни обаче не беше така и му се налагаше да изтребва своя дял от демони, преди да се прибере за нощен отдих, целият опръскан със зла черна кръв.