Връхлита страховит легион

Познаваше отлично този район, тъй като нямаше уличка или двор, в които да не бе играл, нямаше езеро, в което да не се е къпал, нито дърво, което да не е изкатерил въпреки гневните крясъци на ядосаните свещенослужители. Беше обикнал този град сякаш е живо създание и той бе такова — туптящото сърце на Клановете на Седемте звезди.

Построен с магия и пот, Тарендамар беше перлата в короната на Народа. Седем велики дървета се издигаха в центъра на града, по едно мистично дърво за всяка от свещените звезди на небосвода. Дори под суровата светлина на андкардийското слънце дълбоките сенки под клоните им бяха озарени от феерична светлина.

Тъкмо от тези седем дървета, Седемте звезди, както ги наричаха, се черпеше могъществото на таределите. Всяко от тези дървета бе израсло от фиданка, донесена от Родния свят в далечни времена, когато тук пристигнали първите бежанци. „Народът от звездите“, както наричали себе си.

Те избягали преди много векове от своя роден свят и намерили убежище в тази суха негостоприемна страна, с малки океани и езера, изгорена от немилостивото слънце почти през цялата година, освен по време на кратката зима. Този свят неохотно се бе преклонил пред магията на някогашните Тъкачи на заклинания, а седемте вълшебни дървета, донесени от Родината, се бяха превърнали в котва, помогнала им да оцелеят. Ала за да се закрепят тук, таределите бяха платили жестока цена в кръв. Ако душата на Клановете на Седемте звезди почиваше някъде извън Андкардия, това можеше да е само в Родния свят.

Когато дърветата разцъфнаха, заедно с тях разцъфнаха и таределите — черпеха от тях магията, която наричаха Магия на дома. В началото я използваха, за да подчинят Андкардия, сетне я пренасочиха така, че да се слее с природната хармония на този свят, докато не бъде постигнат баланс между таределите и тази планета. През следващите векове тя бе променила както света, така и елфите.

Гъсти гори покриваха сега планинските склонове и дори безплодните пустинни низини вече бавно отстъпваха под натиска на Водосъбирачите, които използваха преместващата магия, за да пренасят вода от други светове. През живота си Ундалин бе наблюдавал как морското ниво постепенно се покачва, а езерата се разширяват. Там, където някога неговият прадядо бе ловувал гигантски люспести гущери, сега цъфтяха овошки с червени плодове, под които се гушеха дини, и всичко това се огласяше от ромоленето на поточета.

Ундалин нямаше търпение да чуе как ще продължи разказът на Ларомендис, но се постара да изглежда спокоен. Знаеше, че магьосникът е стигнал до същината на въпроса. И най-сетне Ларомендис заговори:

— Те нямат нищо от това.

Лорд-регентът го погледна.

— Нямат градове?

— Освен най-тъмните от нашия род, наричани от маговете учени Забравените.

Лорд-регентът се озърна. При вратата стоеше слуга, но бе достатъчно далече, за да не ги чува, защото това, което бе казал магьосникът, граничеше с ерес. Той снижи глас и поде:

— Забра…

— На Родния свят се наричат моредели.

— Тъмният народ. И те имат град?

— Така се говори. — Магьосникът се дръпна от прозореца и за миг се замисли. — На север, опитвайки се безуспешно да имитират Майсторите на познанието, те построили свой град. Хората го нарекли Арменгар и според преданията бил разрушен. Не открих название на града на наш език, но чух достатъчно разкази и предания, за да го приема за истина. Прекарах по-голямата част от времето си сред хората, защото те са по-лесни за мамене. Хората там се множат. В някои отношения те са като нас, но по принцип са по-низши създания, като всички кратко живеещи раси. И подобно на тях се плодят като мишки. Те са навсякъде. Това, което им е известно за нашия Народ, граничи по-скоро с митове и легенди. Скитах се сред една от най-многочислените им нации и докато пътешествах, изучих езика им. За щастие на този свят има много народи и езици, така че те не обръщат внимание, ако някой не говори добре техния език. Знаем толкова малко за тези същества, тези човеци… но ще ви призная, че ги намирам за изумителни.

Лорд-регентът го погледна с присвити очи. Докато древните Тъкачи на заклинания били уважавани и почитани заради усилията им да променят този негостоприемен свят, на такива като Ларомендис и неговия брат Гуламендис се гледаше с предпазливост, граничеща със страх. Всичко, свързано с тъмното изкуство, и още повече всичко, което тези двама магьосници биха сметнали за „изумително“, най-вероятно щеше да породи нови подозрения.

— Защо? — попита той.

— Съществуват много причини, милорд. Но най-важната е тяхната магия. Развили са я до мащаби, надхвърлящи всякакво въображение. Черпят от силата на света и я използват да го променят по много начини, които направо потрисат съзнанието. Има такива, които използват магия като нашата, и дори се чудех дали техни първи учители не са били елфи, но има и други… наричат се магьосници на Великия път, в техните действия няма финес, нито… красота в занаята им, ала притежават огромна мощ. Трудно е да се обясни на някого, който не познава магията.