Връхлита страховит легион

Малко бе известно за тях, освен делата и имената им, които не биваше никога да бъдат произнасяни на глас, за да не бъдат обезпокоявани духовете им. Но бяха записани в архивите и се четяха от всички хранители на познание и лорд-регенти.

— Името й?

— Казват, че било Агларана.

— Дар — тихо каза лорд-регентът.

— Означава също и Ярка луна — допълни магьосникът, — защото най-голямата от трите луни на този свят е известна с названието Дар.

— Повикайте мага учен! — провикна се лорд-регентът. После кимна на магьосника: — Продължавай, но не говори за това, нито за Забравените, докато не свикам Събор. Какво друго знаеш за тези хора, които се плодят като мишки? Имат ли водач?

— Хората са разделени на много народи с много водачи. И непрекъснато воюват помежду си.

— Това е добре. Друго?

— Джуджетата живеят в мир със своите съседи, стига никой да не ги безпокои. Освен това има таласъми и други твари.

— Таласъми?

— Леа оркха — уточни Ларомендис, завъртя глава в почуда и продължи: — Баща ми ме възпита в благочестивост, както всички от нашия род, но ще призная, че съм изпитвал съмнение. — Леа оркха, или таласъми, бяха кошмарни същества, измислени за да плашат малките деца. — Те почитат тъмни, древни богове и проливат жертвена кръв. Съчетават се с троли и други нисши раси.

— Таласъми… как така не са ги изтребили?

Магьосникът повдигна рамене — човешки жест, който бе заимствал неволно и който накара лорд-регента да се намръщи.

— Не зная — рече тихо магьосникът. — В целия този хаос и несекващи войни сред човешките племена, изглежда, не им остава време да се занимават с таласъмите.

Лорд-регентът го подкани с жест да продължи.

— Този свят е познат с няколко названия на различни езици, но най-често е наричан Мидкемия — това е човешка дума. Страната, която ви показах преди малко, е планинска земя, известна като Сивите кули. Долината някога е била убежище на Забравените. Едно човешко племе на име цурани ги е прогонило на север, откъдето те така и не се завърнали. На юг живеят джуджета, но има естествени прегради между долината и територията на джуджетата. Някои древни мини все още ги свързват, но са изоставени и лесни за отбрана. На север има пътеки и стари пътища, водещи към мястото, накъдето са се оттеглили елфите. Установим ли се в тази долина, можем да се разширим във всички посоки. На изток земите владее една човешка федерация, назовала се Свободните градове. Те са зле организирани и лесно могат да бъдат покорени. Основната опасност идва от запад, защото там са граничните постове на вероятно най-силната нация… — Той млъкна, забелязал, че лорд-регентът е вдигнал ръка.

В залата влезе възрастен елф с широка роба, понесъл древна книга, в която се съдържаше историята на Народа от Времето преди. Очите му бяха помътнели от възрастта. Зад него крачеше млад елф, неговият наследник, който, когато не помагаше за проучванията на мага учен, се подготвяше да поеме отговорностите на неговата служба.

И двамата се поклониха пред лорд-регента и той каза:

— Мидкемия. Известна ли ни е тази дума?

Магът учен притвори очи. Младият помощник му зашепна нещо на ухото.

— Говори високо! — нареди лорд-регентът. — Никой не шепне в моя двор.

Младият елф го погледна изплашено и заговори:

— Моля за прошка, милорд. Не исках да изглежда, сякаш крия нещо от вас. Въпросът е, че съвсем наскоро преглеждах някои от първите записки и се натъкнах на това име.

Магът учен вдигна ръка и младежът млъкна.

— Това е Тандареи, милорд, той е още млад и вероятно малко припрян, но умът му е остър като моя на младини. — Очите на стария учен за миг се навлажниха. — Скоро тази служба ще премине в неговите ръце и бих искал да ви го препоръчам.

Младият историк се поклони ниско.

— Е, добре — рече лорд-регентът на Тандареи. — Какво знаеш за този свят?

— Във времето преди времето — поде младият историк, цитираше ритуалните слова от древните митове, — преди Народа ни да избяга от Яростта. В онези дни ние сме били роби в Родния си свят, управлявани от жестоки господари, известни като Повелителите на силата, Ездачите на дракони. После се появила Яростта и небесата били разкъсани, а Ездачите на дракони се издигнали, за да се включат във величава война. Мнозина от Народа загинали и още повече били изгубени между звездите, изоставени там от господарите им, когато се прибирали, за да се бият с Яростта. И докато продължавала войната — говореше младият маг учен, притворил очи, сякаш четеше от древния текст в ума си, — много по-незначителни същества, дакан шокета, дена оркха и достан шули, дошли на Родния свят през златен мост, бягайки от Яростта. — Спря да си поеме дъх, после продължи: — Мидкемия е дума, използвана, милорд, от дакан сокета, това е древното слово на нашия Народ за човеците. Хората нарекли нашия Роден свят Мидкемия.

Лорд-регентът затвори очи, като че се молеше наум. После ги отвори и каза:

— Значи наистина е нашият Роден свят! — Обърна се към Ларомендис: — Разкажи ни още за тази долина, онази, която ми показа.

Магьосникът кимна и почна: