Връхлита страховит легион

Лорд-регентът кимна. По природа елфите бяха едно цяло с естествената магия на расата си, но обстоятелствата бяха принудили Народа да се промени, да се пригоди към новите условия. Сега вече сред таределите имаше такива, като тези двама братя, които жадуваха за повече сила. А имаше и други, като самия него, които бяха пожертвали познанията си върху магичното изкуство, за да могат вместо това да служат по-добре на Народа.

— По-късно ще ми обясниш за хората — рече водачът на Клановете на Седемте звезди. — Разкажи ми сега за нашите сънародници. Спомена… че там имало Забравени?

— Така изглежда — отвърна магьосникът. — Хората не знаят много за нашия род, но успях да събера оттук-оттам сведения. Човеците наричат Забравените Братството на Тъмната пътека.

Лорд-регентът кимна.

— Подходящо име, ако е вярно тайното познание…

— Сред Гледащите надалече неведнъж са възниквали дебати за това дали тайното познание е истина, или метафора. — С тази простичка забележка магьосникът се постара да внуши на лорд-регента, че е разбрал коментара, но не смята да го превръща в тема на разговор. Като се имаше предвид положението, в което се намираше Народът, всеки намек за нарушаване на дисциплината пораждаше бързо и безпощадно наказание. Тъкмо по тази причина и брат му бе в затвора. Но от друга страна по-младият брат на Ларомендис открай време бе проявявал навика първо да говори, а после да мисли, нещо доста неподходящо за някой, заел се да изучава демоните във време, когато същите тези демони заплашваха да унищожат Народа.

— Какво узна за Забравените?

— Малко, тъй като за хората Братството е по-скоро митично, макар че срещнах един пътешественик от Ябон, град в северната част на едно владение, известно като Кралството, и той се закле, че веднъж е виждал с очите си тези… легендарни същества. Забравените са воювали с нашите братя. — Магьосникът произнесе последните думи със спотаен гняв. — Обикалях из тази страна, слушах приказките по кръчмите, черпех моряците, разговарях със свещеници и с всеки, който може да е чувал нещо за древното познание. На едно място намерих абатство, почитащо свой бог, ала бариерите им бяха твърде силни, за да мога да ги преодолея в използваното от мен амплоа. Все пак срещнах един от членовете им на пътя и го разпитах. Беше монах, с дисциплиниран ум, но постепенно разказа доста неща за древното изкуство, които сега ще споделя с вас.

— Уби ли го?

— Разбира се — отвърна магьосникът. — В края на краищата той беше само човек.

— В постъпката ти няма безчестие — съгласи се лорд-регентът. Безчестие беше само ако убиеш някой от Народа или от равна на Народа раса.

— Забравените воювали срещу такива като нас, обитатели на една горска страна, наречена Елвандар.

При произнасянето на тази дума очите на лорд-регента се оживиха.

— Елвандар — повтори той тихо. — Това означава Родината на Народа. — Но той усещаше и по-дълбок смисъл.

В далечни времена Народът бе служил на друга раса, страшните валхеру, като техни роби, затънали в упадък. Сетне дошло Великото въстание, война, при която се развихрил хаос и била разкъсана тъканта на пространството и времето. Далечните предшественици на таределите, които на своя език се наричали едели, били сред най-могъщите слуги на валхеру. Те били Тъкачи на заклинания, учени, изучаващи могъществото на своите господари. Много от тях загинали на други светове, макар че се смяташе, че неколцина успели да избягат и да намерят убежище. Съществуваше слаба надежда, че някъде сред звездите има оцелели, успели да се измъкнат от властта на валхеру през проломите в пространството и времето.

На Анкардия от тях бяха дошли не повече от двеста — магьосници, ловци и техните семейства. Бяха се озовали в сурова страна, но постепенно я бяха превърнали в свой дом. С течение на времето народът им бе процъфтявал и се бе множил, за да достигне милиони.

През последните няколко века бяха разкрили тайната на преместващата магия, с чиято помощ можеха да проникват през тъканта на вселената. Най-малко дузина магьосници бяха загинали при изучаването на тази магия, но сега вече можеха да стабилизират разломите и да изучават нови светове, някои от които бяха негостоприемни, а на други биха могли да оцелеят с неимоверни усилия. Имаше и няколко, които изглеждаха обещаващи, и на тях Клановете на Седемте звезди бяха построили колонии. Някои от тези колонии се бяха разраснали и процъфтели.

Народът се множеше и когато срещаха други раси, таределите се спогаждаха с тях, стига те да не се противяха на волята им. Ако обаче не отстъпваха, биваха смазвани. Един величав път… докато не се натъкнаха на демоните.

— Обитателите на Елвандар служат на кралица… — продължаваше магьосникът.

Лорд-регентът се облещи.

— Как е посмяла!

— Тя е надживяла нашия крал — побърза да вметне магьосникът. — Той… може и да не е бил кръвен родственик.

Лорд-регентът почувства забележката като удар. Сред най-древните познания съществуваше легенда за първия крал и кралицата на Народа, които помогнали да се справят с бедствията по време на Войната на хаоса, прогонила елдарите от Родния дом.